Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 37

— Познанията ви по тези две дисциплини са доста необичайна комбинация, Просветена. — каза Ингрей и кимна към ширитите върху рамото й. Иглата им пак се беше охлабила и те едва се държаха на мястото си.

— О, да. Стана случайно, ако е било случайно. — Тя сви рамене и ширитите паднаха. Херги въздъхна, после мълчаливо ги вдигна и пак ги закачи на рамото й. — Започнах да се обучавам за лечителка, също като майка ми и баба ми. Чиракуването ми почти беше свършило и бях започнала да практикувам в храмовата болница в Шлемов пристан. Там ме повикаха на смъртния одър на един умиращ магьосник. — Тя замълча и погледна изпитателно Ингрей. — Знаете ли как се става храмов магьосник, лорд Ингрей? Или незаконен магьосник?

Той вдигна вежди.

— Човек се сдобива с демон на хаоса, който е успял някак да избяга от владенията на Копелето и се е озовал в света на материята. Магьосникът… или магьосницата, — побърза да се поправи той — го приема в душата си. И го храни там. В замяна демонът предоставя на съответното лице своята сила. Придобиването на демон прави един човек магьосник толкова, колкото придобиването на кон го прави ездач, или така поне са ме учили.

— Съвсем правилно. — Халлана кимна одобрително. — Да имаш кон още не означава, че ще станеш добър ездач. Това трябва да се научи. Така. По-малко се знае, че храмовите магьосници понякога завещават демоните си на своя орден, за да бъдат предадени на следващото поколение с всичко, което са научили. По тази причина, когато някой магьосник умира, ако не отведе демона обратно при боговете, той ще прескочи в най-близкото живо същество, което е в състояние да го поддържа в света на материята. Не е хубаво да изгубиш силен демон, защото е прескочил в някое краставо псе. Не се усмихвайте, случвало се е. Но ако се направи както трябва, един обучен демон може да бъде насочен към избрания наследник, без да разкъса душата му на парчета.

Аяда се приведе напред, сякаш да не изпусне някоя дума, стиснала запленено ръце.

— Знаеш ли, така и не съм те питала как си станала такава, каквато си. Просто не съм се замисляла.

— Ти беше десетгодишна. На тази възраст целият свят е загадка. — Халлана се намести на стола си, не без затруднения: явно търсеше по-удобна поза. — Орденът на Копелето в Шлемов пристан беше определил един свещен, млад човек с широки научни познания, да приеме силата на своя наставник. Всичко, изглежда, вървеше по план. Старият магьосник — бедничкият, вече беше толкова крехък — си отиде спокойно, предвид обстоятелствата. Наследникът му го държеше за ръката и се молеше. А глупавият демон го прескочи и се шмугна в мен. Никой не беше очаквал такова нещо, най-малко онзи възвишен млад свещен. Направо откачи. Аз пък се шашнах. Как бих могла да упражнявам изкуството на изцелението, когато съм заразена с демон, сам по себе си създание на хаоса? Известно време се опитвах да се отърва от него — дори отидох на поклонение при един светец, когото уж Копелето било дарило със силата да контролира неговите отклонили се стихийни създания.