Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 35

Тя го изгледа продължително — така, че му настръхнаха косите.

— Вие сте, наистина. — каза тя накрая. — Е. Онази млада жена, Аяда ди Кастос. Знаете ли какво е станало с нея?

— Тя е под моите грижи.

— Така значи? — Погледът й се изостри още повече. — Къде?

— В стаите си горе, в този хан.

Слугинята си отдъхна облекчено, а магьосницата й хвърли поглед, изпълнен с радостен триумф, и измърмори:

— Третият път е на късмет. Нали ти казах.

— Ама този град има само три хана — посочи слугинята.

— Вие да не сте пратена от Храма да я поемете в свои ръце? — обнадеждено попита Ингрей. „И да ме отървете от нея?“

— Не… всъщност не. Но трябва да я видя.

Ингрей се поколеба.

— Тя каква ви е? — „Или ти на нея?“

— Стара приятелка, ако ме помни. Аз съм Просветена Халлана. Чух в каква беда е изпаднала, когато вестта за принца стигна до семинарията ми в Сухо листо. Тоест, чухме за убийството на Болесо и кой уж го бил извършил и реших, че е изпаднала в беда. — Погледът й все така го изправяше на нокти. — Сигурни бяхме, че кортежът ще мине по този път, но се страхувах, че ще се наложи да го догонвам.

Семинарията към ордена на Майката в Сухо листо, градче на около двайсет и пет мили южно от Червени яз, беше известна с това, че обучава лечители и други занимаващи се с церителство занаятчии — посветената, която беше зашила главата на Ингрей снощи, най-вероятно беше научила занаята си именно там. Ингрей като нищо би могъл да претърси околните три графства за храмов магьосник и въобще да не се сети да потърси в Сухо листо. А ето че тази сама го беше намерила…

Дали можеше да усети вълка му? Храмов магьосник му го беше натресъл; по-късно един храмов свещен го беше научил как да го държи в подчинение. Възможно ли беше тази жена да е била изпратена — от кой или какво Ингрей не смееше дори да гадае, — за да помогне с укротяването на Аядиния леопард? Колкото и необяснимо да изглеждаше присъствието на магьосницата тук, едва ли беше съвпадение. От тази мисъл го побиха тръпки. Честно казано, би предпочел да е съвпадение.

Пое си дъх.

— Мисля, че в момента лейди Аяда има много малко приятели. Сигурно ще ви се зарадва. Позволете да ви заведа при нея, Просветена.

Жената го удостои с кратко одобрително кимване.

— Да, ако обичате, лорд Ингрей.

Той тръгна пред двете жени по коридора и посочи стълбището вляво. Направеният на прасе придворен все така стоеше на четири крака, буташе с глава вратата и грухтеше.

— Милорд, какво да правим с него? — попита сащисаният му другар.

— Наблюдавай го. Гледай да не се нарани, докато не си научи урока.

Мъжът погледна покрай Ингрей към отдалечаващата се магьосница и преглътна.

— Да, милорд. Хм… нещо друго?

— Можеш да му дадеш малко каша от трици.

Магьосницата, която вече се изкачваше по стълбите с ръка на перилото, следвана по петите от слугинята си, погледна назад към тях и изкриви устни. После продължи тежко нагоре и Ингрей по бърза да я настигне.

Със задоволство отбеляза, че вратата към стаята на лейди Аяда заключена. Потропа.