Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 34

— Какво да виждам? — отвърна едрият придворен, комуто акушерката явно не бе успяла да направи никакво впечатление, като да беше някоя бременна бедна женица.

Тя проследи погледа му към изтънелия зелен плат на рамото си и стисна раздразнено устни.

— Ох, да му се не види! Херги! — Тя се обърна към слугинята си, която тъкмо се изправяше. — Пак са паднали. Дано не съм ги изгубила някъде по пътя…

— У мен са, милейди. — побърза да я успокои с хриптящ глас слугинята. — Ето, дайте да ви ги закача. За кой ли път вече, в името на Петимата!

И вдигна от пода не един, а два комплекта ширити и изплезила език от старание, се зае да ги прикачи на почетните им места. Първият ширит беше оплетен от тъмнозелените, сламеножълтите и металнозлатните нишки на лечител-свещен от ордена на Майката. Вторият беше в кремаво и металносребърно — цветовете на магьосница-свещена от ордена на Копелето. Първият ширит направи впечатление дори на Болесовия придворен и макар да не му вдъхна респект, поне намали донякъде безгрижното му презрение. При вида на втория обаче всичката кръв се отцеди от лицето му.

Ингрей кривна устни в първата си усмивка за този ден и тупна мъжа по рамото.

— Май ще е най-добре да се извиниш на учената дама. А след това да се махнеш от пътя й.

Придворният се намръщи.

— Не може да са твои!

Кръвта явно се бе отцедила и от мозъка му. „Онези, които не желаят да признаят грешката си, са обречени да я повторят“. Ингрей предвидливо отстъпи — пък и така му се откриваше по-добър изглед към случващото се.

— Нямам време да се разправям с теб. — сърдито отсече магьосницата. — Щом настояваш да се държиш като в свинарник, свиня да бъдеш, докато не се научиш на по-добри маниери. — Тя махна с ръка към придворния и Ингрей едва устиска на импулса да се наведе. Изобщо не се изненада, когато мъжът се срина на четири крака и викът му се превърна в грухтене. Магьосницата изсумтя, повдигна си полите и го заобиколи гнусливо. Слугинята заклати глава и повлякла кожен куфар, се приведе да вдигне и тя плаща си на минаване. Ингрей се поклони учтиво на жените и им направи път да влязат в кръчмата, после ги последва, като подмина без внимание жалното грухтене откъм пода. Другите двама мъже се изнизаха покрай стените на кръчмата и надникнаха притеснено в коридора.

— Приемете извиненията ми, Просветена. — рече Ингрей, — но ще трае ли дълго този ваш напълно заслужен урок? Питам само защото утре този човек трябва да е в състояние да язди.

Русата жена се обърна да му се намръщи и непокорните й къдрици сякаш понечиха да се разбягат във всички посоки.

— Ваш ли е?

— Не точно. Но макар да не нося отговорност за поведението му, нося отговорност да пристигне жив и здрав.

— Хм. Добре. Ще имам грижата да го оправя, преди да си тръгна. Междувременно нека послужи за назидание на останалите и така нататък. Аз обаче много бързам. Тази вечер в Червени яз е пристигнал голям кортеж, с принц Болесо, за когото се говори, че бил убит. Да сте го видели? Търся командира на кортежа.

Ингрей отново се поклони.

— Вече го намерихте. Ингрей кин Вълчаскала, на вашите услуги и на услуга на боговете ви, Просветена.