Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 32

Ингрей се вгледа в себе си — квичащата плячка, изглежда, не го вълнуваше, нито го привличаше необичайно, което беше добре. Остана на коня си в мрачно мълчание, докато прасетата не бяха прогонени в гъстата гора. Лейди Аяда също остана тихо на седлото — чакаше, макар и с интригуващо, вглъбено изражение.

Ингрей не се опита да я заговори. Гвардейците му, по негова заповед, се държаха близо до нея, а слугинята послушно вървеше по петите й, когато спираха, та конете да си починат. Само че неговите очи непрекъснато се обръщаха към нея. И твърде често я улавяше да гледа към него — не със страх, по-скоро със загриженост. Все едно той беше поверен на нея, а не обратното. Това го дразнеше, направо го влудяваше, все едно бяха вързани на къса каишка. Усилието да не я поглежда и да не я заговаря, изглежда, изсмукваше цялата му енергия и ангажираше изцяло вниманието му и скоро той се почувства уморен до смърт.

Денят се проточи дълъг и уморителен. Най-после стигнаха до кралския свободен град Червени яз. Гордият статут на града означаваше, че гражданите му не са под чехъла нито на местен граф, нито на храмов лорд-свещен, а сами избират градския си съвет по силата на кралска харта. Уви, това не доведе до по-малко церемонии и Ингрей не можа да се измъкне, а волю-неволю придружи домакините, докато не пренесоха ковчега на Болесо в храма — изграден от камък в дартакийски стил, с пет закръглени кубета — където да остане през нощта.

Този по-голям град обаче означаваше и цели три хана и още заранта Ингрей се беше сетил да предупреди пратеника си да им запази стаи. Средната от трите странноприемници се беше оказала най-чиста. Ингрей лично придружи лейди Аяда и храмовата слугиня до спалнята и частния салон на втория етаж, запазени от неговия човек. Огледа вратите и прозорците. Прозорците гледаха към улицата, малки бяха и трудно можеха да се достигнат от земята. Резетата на вратите бяха от здрав дъб. „Добре“.

Извади ключовете за стаите от кесията на колана си и ги подаде на лейди Аяда. Слугинята го изгледа любопитно и смръщено, но не посмя да задава въпроси.

— Гледайте вратите ви да са заключени през цялата нощ — каза той на лейди Аяда. — И залостени.

Веждите й се повдигнаха леко и тя огледа тихата стая.

— Има ли тук нещо конкретно, от което да се страхувам?

„Нищо освен онова, което доведохме със себе си“.

— Снощи ходих насън. — неохотно призна той. — Озовал съм се пред вратата ви, преди да ме събудят.

Тя кимна бавно и пак го изгледа по онзи начин. Той се постара да отпусне мускулите на челюстта си и каза: