Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 259

— Боя се, че съм твърде необучена, за да твърдя каквото и да било със сигурност. Просветени?

Левко сви рамене.

— Ако богът ме докосне тази нощ, всички духове наблизо ще бъдат привлечени от аурата. Не от някакво мое заклинание, разберете — просто така се случва. Ще се моля да ми бъде споделено второто зрение. Боговете са ви в дълг, Ингрей, Аяда; стига да можехте да приемете от тях, мисля, че Те биха ви дали с готовност. Успокойте умовете си, пък ще видим. — Левко направи петорния свещен знак, затвори очи и сплете пръсти. Сякаш се вглеждаше в себе си; устните му се раздвижиха леко, мълвяха молитва.

Ингрей се постара да потисне всяко желание, всеки страх и всяка съзнателна воля в собствения си ум; после се зачуди дали и силната умора не би свършила същата работа.

След малко Левко отвори очи, пристъпи напред и безмълвно целуна по челото първо Аяда, а после и Ингрей. Устните му бяха хладни, но Ингрей усети странна, приятна топлина да си ливва през тялото му. Примигна.

— О! — промълви Аяда и огледа заинтригувано залата. — Просветени, онова ли е? — И посочи. Ингрей видя съвсем бледо петно да се носи във въздуха покрай тях и да завива към Левко, ефирно като нечий дъх в студена нощ.

— Да — каза Левко, проследил погледа й. — Помнете, че няма от какво да ви е страх, макар поводи за жалост да има предостатъчно. Тази душа е отдавна откъсната, бледнее и е безсилна.

Намекът, че Аяда, която бе споделила с него ужаса и триумфа на Кървавополе, може да се страхува от един призрак, се стори на Ингрей абсурден. Собствените му страхове бяха от различно естество.

— Просветени, възможно ли е това да е баща ми?

— Усещаш ли вълка му, както усещаше душевните животни в другите?

— Не — призна Ингрей.

— Значи е някой друг, отдавна изгубен. Умира отвъд смъртта. — Левко направи петорния знак по посока на призрака и той се стопи в стените.

— Защо богът ще ни заема това зрение, ако няма какво да се види? — попита Ингрей. — Няма смисъл. Трябва да има и други.

Левко огледа празната вече зала.

— Ами нека пообиколим тогава замъка и може да открием нещо. Само че, Ингрей… не влагай твърде много надежда. Призраците на Кървавополе са имали велики заклинания и живота на онази силна земя да ги поддържат през времето. Боя се, че лорд Ингалеф не е разполагал с нищо подобно.

— Имал е вълка си — упорито възрази Ингрей. — Може би това е наклонило везните. — При тези му думи Аяда го хвана за ръката и я стисна; излязоха от залата ръка за ръка и тръгнаха по коридора, в обратна посока от Левко, за да обиколят по-бързо замъка, докато трае дарът на второто им зрение.

В пустата зимна тъмнина замъкът си беше студен и влажен и без призраци, но Ингрей откри, че сега вижда по-добре в тъмното. Обикаляха из коридорите и стаите, Аяда плъзгаше ръка по стените. Излязоха от основната сграда и обиколиха постройките покрай вътрешната крепостна стена. В сенките на конюшнята, топли от дъха и телата на конете, Аяда прошепна:

— Виж, още един!

Бледата мъглица ги обиколи тревожно сякаш, но после избледня.