Читать «Свещеният крал» онлайн - страница 220

Но каквото и да беше сънувал Ингрей, то се стопи със събуждането. Пришпориха го да се приготви бързо и той се изми, хапна и пи вода на крак — Уенцел ги изкара отново на пътя за рекордно време.

Местността ставаше все по-селска. Сега, през деня, на пътя имаше и други хора, както и истинско разнообразие от животни — фермерски каруци, товарни мулета, ездачи, овце, крави, прасета. Галопът им от снощи отстъпи пред по-бавна стъпка, която не привличаше толкова вниманието, а понякога забавяха съвсем, когато пътят ставаше много стръмен или — което се случваше все по-често — разбит. Въпреки това беше очевидно, че темпото им е грижливо пресметнато да изстиска максимално разстояние от конете им за минимално време. Един час подир обед друга порутена фермерска къща им осигури храна и нови коне.

Ингрей се вгледа във Фара. Предишният й ден, започнал със съдебното изслушване, продължил край смъртното ложе на баща й и завършил с това натрапено й бягство, би съсипал всяка жена и повечето мъже. Ингрей подозираше, че духовното й животно й осигурява физическа сила, която сигурно изненадваше и нея толкова, колкото и него. Другите видове сила… те май ней бяха липсвали и преди.

Предвид ефекта, който кралският дух на Уенцел оказваше върху него, как ли въздействаше на една жена, зачуди се Ингрей. Започна да наблюдава как Фара реагира на Уенцел — търсеше в нея женското си огледало. Тя изглеждаше замаяна, дори удивена, когато очите й се спираха на променения й съпруг, устните й се разтваряха в несъзнателно плътско желание. Но не беше щастлива. Вече притежаваше каквото други жени само биха желали напразно и все пак… не беше щастлива. А в очите на Уенцел се четеше само хладна преценка, когато я погледнеше, сякаш Фара беше кон със съмнителни качества, натресен му не по негова воля, и тя се свиваше под пренебрежението му. Фара може и да не беше гениална или храбра, но не беше и безопасно да я предадеш. Беше въставала и преди срещу Уенцеловата невярност, макар и въображаема, и това беше довело до катастрофални резултати. Дали наистина му беше безропотен роб, както, изглежда, смяташе Уенцел?

А Ингрей — той беше ли? Вгледа се в себе си. Собствената му същност и тази на вълка вече не можеха да бъдат разделени, но му се струваше, че вълчата част от съществото му е в по-голяма степен запленена от влиянието на Конскарека в сравнение с рационалната. Онази част от него, която обличаше мислите си в думи, оставаше по-свободна. Вече бе успял да окове веднъж вълка си, когато беше по-млад, по-уплашен и по-объркан от сега. Ако свещеният крал беше сложил каишка на вълка му, дали наистина контролираше и всичко от Ингрей?

„Той се стреми към максимална скорост. За да му устоя, аз трябва да се стремя да го забавя“.

Конскарека намали темпото до бавен ход и се заоглежда вляво. След известно време свърна към реката по един тесен път и конете поеха по полегатия бряг, като се хлъзгаха на всяка втора крачка между редките борове. Пръстта отстъпи на камъни — стигнали бяха до брод през Щърк. Гарванов рид изливаше в реката водите на не-пресъхващи извори. Водата тук не беше толкова мътна и бурна като при брода, където кортежът на Болесо за малко не беше потънал, но реката беше широка и дълбока, въпреки доскорошната суша по тези места.