Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 99

Етан го последва в помещението, вече отворено за посетители. Арата с жест заповяда на охраната да стои на пост до вратата, влезе в стаята и застина в стойка „мирно“, като някакъв почетен караул. Да го моли да се отдалечи явно беше безсмислено — помещението навярно се подслушваше.

Етан се приближи до леглото, на което лежеше гем-полковника, облечен в болнична пижама. Завързан — забеляза с облекчение Етан и се приближи до него. Милисор даже не трепна. Вероятно вече беше изпитал якостта на възлите и ги беше определил като достатъчно здрави. Гледаше посетителя си студено и оценяващо и Етан изведнъж се засрами. Като че ли пред него лежеше завързан хищник, заловен от по-смели ловци, а той предпазливо го мушка с пръчка…

— Ъ-ъ… добър ден, гем-полковник Милисор. — започна Етан, чувствайки се като последният идиот.

— Добър ден, доктор Еркхарт. — с иронично кимване, но съвсем вежливо му отвърна Милисор. Външно не се забелязваше никаква враждебност. Както би казала Куин, той се държеше професионално. Впрочем, когато изтезаваше Етан също нямаше никаква враждебност.

— Кхм… преди да си заминете, бих искал да се уверя, че сте разбрали: на Атон няма и никога не е имало генетичен материал, изпратен от Архипелага Джексън. — каза Етан.

— Да, по всяка вероятност наистина е така. — съгласи се Милисор. — Но, виждате ли, аз съм много недоверчив човек.

— В такъв случай, — каза Етан след като помисли малко, — навярно ви е много трудно да признавате грешките си.

— За щастие това се случва рядко. — сухо отговори Милисор и присвивайки очи, попита: — Е, какво впечатление ви направи Терънс Си?

— Кой?! — подскочи Етан като хванат на местопрестъплението.

— Стига, докторе. Знам, че е тук. Чувствам присъствието му в това разпределение на силите. Той е дяволски привлекателен, нали атонецо? Мнозина смятат така. Понякога даже си мислех: може би неговия, така да се каже, дар, се проявява в няколко направления?

Проницателността на полковника беше крайно неприятна, още повече, че Етан наистина намираше Си за много привлекателен. А Милисор предпазливо погледна Арата, опитвайки се да улови реакцията му към този нов ход на беседата. Етан побърза да отклони опасната тема, докато сетагандиеца не е преминал в настъпление.

— Ако това ви интересува, не съм говорил с никого за господин Си.

— Направили сте ми такава услуга? — учуди се Милисор.

— Направих услуга на него. — поправи го Етан.

Милисор кимна, показвайки че приема тази корекция.

— И все пак Си е тук, на станция Клайн. Къде е той, докторе?

— Наистина не зная. — Етан поклати глава. — Ако искате вярвайте, ако искате — недейте. Ваша си работа.

— В такъв случай вашата очарователна телохранителка знае.

— Изобщо не е моя! — взриви се Етан. — Нямам нищо общо с командир Куин. Тя си е сама за себе си. Ако имате някакви проблеми, решавайте си ги с нея, не с мен!

— Ама какво говорите, какви проблеми! — усмихна се сетагандиеца. — Аз направо съм възхитен от нея. Всичко, което досега не разбирах, вече стана ясно. Нямам нищо против да я превербувам.

— Хм… Не мисля, че би се съгласила.