Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 87

— Страхувам се, че в момента Теки е на разпит при Милисор. — каза Куин. — А това означава, че легендата ми вече се е изпарила. Проклятие! Не разбирам за какво им е притрябвало да отвличат Теки, та това е пълен абсурд… С какво мисли този Милисор — със задника си ли? Не е е неговия стил…

— Може би това е логика на отчаянието? — каза Си. — Той беше много разстроен от изчезването на Окита. Даже по-разстроен и от новото появяване на доктор Еркхарт. Относно доктор Еркхарт той имаше ъ-ъ… доста странни теории.

— Заради които, — добави Етан, — ти положи сума ти усилия, за да ме намериш. Поднасям ти най-искрените си извинения за това, че не се оказах онзи суперагент, на когото толкова разчиташе!

— Престани! — каза Си, хвърляйки му странен поглед.

— Аз само исках да накарам Милисор да се поизнерви малко. — Куин впи зъби в края на нокътя си и го отгризна. — Но не чак до такава степен. Не съм им давала никакви основания, за да отвличат Теки. А може би… Ако той беше направил всичко както му бях казала и беше върнал пакета веднага… Да, никога не трябва да се замесваш с дилетанти. И защо ли тогава не послушах вътрешния си глас? Бедния Теки даже не знае защо му се стоварва всичко това на главата…

— Интересно защо когато „се свърза“ с мен, не те мъчиха такива угризения… — мрачно отбеляза Етан.

— Тебе така или иначе щяха да те набъркат в това. Освен това на теб не съм ти пяла приспивни песни в люлката, когато си бил още бебе. И още… — тя замълча, насочвайки към него поглед, не по-малко странен от този, който току-що му беше хвърлил Си, — ти се недооценяваш… — Тя скочи и се отправи към вратата.

— Ти къде?… — обезпокои се Етан.

— Смятам… — решително започна тя, но изведнъж, след кратко колебание, дръпна ръката си от бутона на вратата. — Смятам първо да обмисля всичко това.

Тя рязко се обърна и започна да измерва стаята с крачки.

— Защо го държат толкова дълго? — запита тя. Етан не беше сигурен накъде е насочен въпроса — към него, към Си или към стената. — Те можеха да измъкнат цялата информация от него буквално за петнайсет минути. След това ще се свести в някой тунел и ще реши, че е задрямал на път за вкъщи, и всичко е скрито-покрито…

— С мен се занимаваха не петнайсет минути, — напомни Етан, — а доста по-дълго.

— Да, но техните подозрения бяха предизвикани — в което си съвсем прав — от моя „бръмбар“, който откриха у теб. А Теки нарочно го оставих „чист“, та повече да не се случва нищо подобно. Освен това те просто можеха да сверят показанията на Теки със станционарното му досие. Докато ти беше човек без минало, или поне миналото ти трудно можеше да се провери, което оставяше доста простор за всякакви фантазии.

— И в резултат се наложи да се мъча цели седем часа. — измърмори Етан.

— Но от момента, в който изчезна Окита, — намеси се в разговора Си, — те сигурно мислят, че наистина си суперагент, който може да издържи седемчасово мъчение. Сега те са много по-недоверчиви към отговори като „не знам“…

— И в този случай, — навъсено го подкрепи Куин, — колкото по-скоро измъкна Теки, толкова по-добре.