Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 86

Тя обърна стола си към хотелския интерком.

— Значи така, доктор Еркхарт. Пазете тишина и се дръжте извън обсега на видеоприема.

Над холограмната плоча се появи млада жена с кестеняви коси, облечена в син станционерски комбинезон.

— А-а… — с облекчение каза Куин и се усмихна. — ти ли си, Сара.

— Здравей, Ели. — без усмивка отговори Сара. — При теб ли е Теки?

Куин едва не се поля с горещото кафе, конвулсивно стискайки чашката. Усмивката застина на лицето й.

— При мен? Казал ти е, че идва при мен?

— Не играй с мен тези игрички, Ели. — присвивайки очи каза Сара. — И можеш да му предадеш, че в бистрото „Сините ели“ пристигнах навреме. А аз не съм от тези, които повече от три часа ще седят да чакат когото и да било, дори и ако е с онзи снобски комбинезон! — тя хвърли завистлив поглед към сивата куртка на Куин. — Не съм толкова побъркана по парцалките, колкото е той. А аз се приб… аз отивам да се позабавлявам! Отивам да се забавлявам, и можеш да му кажеш, че вечерта ми няма да загуби нищо заради неговото отсъствие! — ръката й се протегна към бутона.

— Почакай, Сара! Не изключвай! Теки не е при мен, честна дума! — Куин, която изглежда беше готова да скочи в екрана, се поотпусна когато момичето задържа ръката си. — Какво става всъщност? За последен път видях Теки, когато отиваше на смяна. Знам, че е стигнал нормално до Екослужбата. И какво, после е трябвало да се срещне с теб?

— Той каза, че ще вечеряме заедно, а после ще идем на истински балет, по случай рождения ми ден. Представлението започна преди един час! — Сара раздразнено изсумтя, опитвайки се да скрие разочарованието си.

— Ясно. — Куин хвърли поглед на хронометъра си. Ръцете й се изплъзнаха омекнали от края на масата. — Звъня ли вече у тях или на някой от приятелите му?

— Позвъних на всички. Баща ти ми даде твоя номер. — Момичето отново се намръщи подозрително.

— Така… — пръстите на Куин забарабаниха по кобура на парализатора, в който сега имаше нов бляскав модел, цивилен образец. — Така… — Етан, напълно ошашавен от факта, че Куин явно има баща, се опита отново да се съсредоточи.

Куин сякаш изгаряше с поглед лицето на екрана. Гласът й стана хрипкав, а думите й зазвучаха отривисто и рязко, като единични изстрели. Тази госпожичка, неволно си помисли Етан, наистина е участвала в сражения.

— Звъня ли в службата за безопасност?

— В службата за безопасност?! — удиви се момичето. — Защо, Ели?

— Позвъни им незабавно и повтори всичко, което ми разказа. Нека регистрират Теки като изчезнал.

— Приятел, който просто не е дошъл на среща? Ели, та те просто ще ми се изсмеят. А може би ти сега ми се присмиваш, а? — объркано каза тя.

— Сега изобщо не ми е до шеги! Поискай да те свържат с капитан Арата. Кажи му, че командир Куин те изпраща. Той няма да се смее.

— Но, Ели…

— Звъни веднага! Аз трябва да тръгвам. Ще се свържа с теб веднага, щом мога.

Лицето на момичето се разтвори в порой от мигащи снежинки. От устните на Куин се откъсна едва чута ругатня.

— Какво става? — попита Си, излизайки от банята. Той закопчаваше ръкавите на работния си комбинезон.