Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 85

* * *

Позвъняването на завърналата се Куин разбуди Етан, който беше заспал направо на пода. Мърморейки неясно, той стана и потривайки очите си, я пусна в стаята. Време беше отново да се избръсне… Може би трябваше да заеме някакъв депилатор от Си?

— Е, какво — запита той. — разбра ли нещо?

Тя сви рамене.

— Милисор продължава да претърсва станцията. Рау дежури на наблюдателния пост. Бих могла да го предам на властите, обаждайки се анонимно в службата по безопасността, но ако той пак избяга от предварителния арест, после ще се наложи да го търся на друго място. А началник склада може да пие с литри чист спирт, с часове да дрънка за какво ли не, но абсолютно нищо не помни. — От Ели се носеше лека миризма на някакъв ликьор.

Си се събуди и седна на края на леглото.

— О-о… — простена той и отново внимателно легна по гръб, закривайки очи. След около минута пак се надигна. — Колко е часа?

— Деветнайсет нула-нула. — каза Куин.

— Мамка му! — скочи той от леглото. — Трябва да отивам на работа.

— Може би не си струва вече да ходиш? — грижливо попита Етан.

— Смятам, че той все пак трябва да поддържа легендата си. — намръщено възрази Куин. — Засега тя му върши работа.

— И поддържа състоянието на портфейла ми, — добави Си, — ако смятам да си купя билет и да се измъкна от тази консерва със скорпиони.

— Аз ще ти купя билет. — предложи Куин.

— Е, както искаш. — каза Си.

— Разбира се.

Си тръсна глава и се заклатушка към банята, а през това време Куин поръча по линията за доставки портокалов сок и кафе. Етан еднакво се зарадва и на едното, и на другото.

Куин се зае с чашката, пълна с димяща черна напитка.

— Моята обиколка завърши с пълен провал, докторе. А при теб как беше? Си каза ли още нещо?

Защо е целия този разговор? — помисли си Етан. И най-малкото му помръдване или хъркане сигурно бяха записани при нея…

— И двамата спахме. — отговори той, протягайки се за кафето, което след проба се оказа някаква евтина синтетика. Етан реши, че такова кафе обикновено е поръчвал Си, и премълча коментарите си. — Обаче не преставам да мисля за преместването на пратката ни. И продължава да ми се струва, че се опитваме да разплетем кълбото от погрешния край. Спомни си какво точно пристигна при нас, на Атон.

— Боклуци, както ти каза, във всички контейнери.

— Да, но…

Някакъв звук, приличащ на писък на уловено пиленце, се разнесе от измачканата куртка на Куин. Тя пъхна ръка в джоба, мърморейки си нещо.

— Какво по дяволите!… О, боже, Теки! Нали му казах да не ми звъни от работата…

Тя извади малко апаратче и хвърли поглед на светещите цифри.

— Какво е това? — попита Етан.

— Сигнал за спешно повикване. Само няколко човека имат този номер. Не смятам, че може да се открие, макар че Милисор има… хм, това не е Теки. Не е неговия номер.