Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 89

— Така, така… — каза служителката. — Ние, разбира се, ви благодарим за информацията. Но… — тя замълча, подбирайки думите си. — По какъв начин узнахте за заболяването на този човек?

Куин отклони поглед от лицето на служителката и го прехвърли върху собствените си крака. После погледа й заблужда по ъглите на стаята и накрая се спря върху неочаквано затреперилите й ръце. Всичко говореше за това, че е силно смутена. Ако имаше време да задържи за по-дълго дишането си, тя би почервеняла. Но, впрочем, и това стигаше.

— А вие как мислите?… — смутолеви тя, обръщайки се към токата на колана си.

— О!… — почервеня вместо нея служителката. — О, в такъв случай сме ви много признателни, че сама ни се обадихте. Мога да ви уверя, че подобна информация при нас е строго поверителна. Вие трябва незабавно да се обърнете към нашите лекари в Карантината.

— Разбира се! — съгласи се Куин, цялата в разкаяние и готовност. — Мога ли да отида там още сега? Но… много се притеснявам и вие да не закъснеете. Заради Дал много скоро може да имате три пациента, вместо два.

— Уверявам ви, госпожо, че нашия отдел успешно се справя с такива деликатни ситуации. Ако обичате, поставете легитимацията си в четящото устройство…

Куин така и направи, отново обеща незабавно да се отправи към Карантината, получи нови уверения за анонимност и купчина благодарности и прекъсна връзката.

— Дръж се, Теки. — въздъхна тя. — Помощта е на път. Е, наложи се да се представям с истинското си име, но тук не трябва да сме дребнави…

— Да си болен при вас престъпление ли е? — зашеметено запита Етан.

— Не, но лъжливо донесение за преносител на зараза е престъпление. Когато видиш какви сили ще бъдат пуснати сега в ход, ще разбереш защо не се поощряват такива игрички. Но по-добре да имам работа със съдебно дело, отколкото с изстрел от невроразрушител. Парите за глобата ще ги пиша за разход.

— А какво ще каже за това адмирал Нейсмит? — с удивление и възторг запита Си.

— Ще ме представи за награда. — Куин им намигна. — Е, добре. Екослужбата може да срещне неочаквана съпротива от страна на своите нови клиенти. Ами ако на нашите „умивачи на ръце“ им потрябва подкрепление? Ти можеш ли да си служиш с парализатор, господин Си?

— Да, командире.

Етан плахо вдигна ръка.

— Получил съм общовойскова подготовка в Атонската армия. — чу се да казва той.

ГЛАВА 11

В крайна сметка като резерв на щурмовата група Куин избра именно Етан, а не Си. Тя постави телепата при асансьорната шахта, в самия край на коридора на хотела, в който беше отседнал Милисор.

— Стой в сянка и не пропускай никой, който се опитва да избяга. — инструктира го Куин. — Стреляй без да мислиш. Когато стреляш от парализатор, винаги имаш възможност после да се извиниш.

Веднага след като Си се скри зад завоя, Етан погледна към Ели, с целия си вид изразявайки съмнение относно справедливостта на последното й твърдение.

— Е, добре де, почти винаги. — отметна се тя и озъртайки се, придирчиво огледа укритието на Си, образувано от тропически растения, огледала и малки пейки. Съдейки по асансьорния хол, хотела, избран от Милисор, беше от такава класа, каквато Етан не можеше да си позволи.