Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 57

Между другото, ако самият той не знае къде се намира, то от това не следва, че в същото неведение пребивават и враговете му… Той не успя сериозно да обмисли тази догадка, понеже отнякъде се чуха викове, шум и трясък. Две платформи се сблъскаха на кръстовището. Вопли и псувни се смесиха с трясъка на падащите на пода пластмасови кутии и с нечий вик, толкова яростен и пронизителен, че от него му зазвъня в ушите. Една от кутиите се отвори. Жълти пухкави топчици излетяха във въздуха и се завъртяха под тавана.

— Гравитация! Гравитация! — раздаде се женски глас. Етан вече беше разбрал на кого принадлежи той — екотехник Хелда от станцията за преработка, кльощавата заядливка в зелена униформа. Цялата почервеняла от ярост, тя го прониза с погледа си.

— Гравитация! Събуди се, бе кретен, ще се разлетят!

Измъквайки се от задръстването, Хелда, залитайки, се хвърли към стената, отпра някакъв капак и завъртя реостата. Птиците моментално прилепнаха на пода, като на смукала, безпомощно пляскайки с крила. От внезапно стоварилата се тежест краката на Етан се подкосиха и той се намери в обятията на екотехничката.

— О, богове, пак ти! — изръмжа Хелда. — Можех да се сетя веднага. На дежурство ли си?

— Не. — изписука Етан.

— Отлично. Ще ми помогнеш да съберем тези дяволски птици докато не са заразили цялата станция с токсоплазмиди.

Етан без излишни уговорки падна на четири крака и започна да лази заедно с нея, събирайки нещастните птичета, залепени на пода от собственото си тегло.

Пъхайки последната птица в кутията и завързвайки го за по-сигурно с колана си, Хелда най-накрая обърна внимание на жертвите от катастрофата, които сега лежаха по гръб на пода и стенеха, дишайки тежко през уста. Когато тя върна гравитацията в нормата облекчението беше такова, че Етан едва не излетя.

Един от пострадалите беше в същата зелена униформа като на Хелда. От раната му на челото течеше тънка струйка кръв. Ефектна рана, оцени Етан, но несериозна. Чиста кърпичка върху пореза — не от неговите ръце, естествено, той беше пипал птиците — за миг ще оправи всичко. Двамата побелели от страх младежи от втората платформа — в един от тях опитното око на Етан бързо разпозна женска особа — се притискаха един в друг и с ужас се блещеха към кръвта. Те явно се считаха за убийци.

Стискайки юмруци, за да не може да докосне нищо, Етан се постара да придаде на гласа си повече авторитет и обясни на изплашеното момче как да спре кръвта. Момичето пищеше, че е счупила китката си, но Етан беше готов да се обзаложи на всичките си бетански долари, че има обикновено навяхване. Хелда, държаща ръцете си точно като него, натисна с лакът бутона за свръзка и извика помощ — първо, екипа за обеззаразяване от собствения й отдел, второ — службата по безопасност и чак на трето място — медик за пострадалите.