Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 58

На Етан сякаш камък му падна от сърцето. Сега нямаше нужда да търси пост на службата по безопасност — те сами щяха да дойдат тук. Той ще се предаде на властите, а едновременно с това ще се измъкне от този лабиринт.

Чистачите пристигнаха първи. Пневматичните врати блокираха заразения участък и екипа започна да обработва стените, пода и тавана с акустични четки, рентген-стерилизатор и мощни дезинфектанти.

— Оправи се със службата по безопасност, Теки. — заповяда Хелда на асистента си, качвайки се на предоставената от колегите й закрита пътническа платформа. — И се увери, че са съставили протокол на тези нехранимайковци.

Младежите пребледняха още повече, не забелязвайки от страх как Теки им намигна.

— Хайде качвай се, да тръгваме! — сопна се Хелда, обръщайки се към Етан.

— А? Ъ-ъ… — междуметията може би скриваха акцента му, но да се получи информация с тях беше много сложно. Той все пак рискува:

— Къде?

— В Карантината, разбира се!

„В Карантината? За дълго ли?“. Последните думи той вероятно беше произнесъл на глас, понеже чистача, побутващ Етан към платформата, счете за необходимо да го поободри:

— Просто ще се измиеш както трябва и ще си направиш инжекция. Ако имаш някаква важна среща, можеш да й се обадиш оттам. Ние всички ще се застъпим за теб.

Етан искаше да разубеди чистача от това подтискащо предположение, но му пречеше присъствието на екотехничката. Оставяйки се да го набутат в кабината, той с напрегната усмивка седна колкото се може по-далеч от жената. Подвижния капак с щракане се затвори, заглушавайки всички външни звуци. Платформата се понесе напред, а срещу нея вече бързаха двама патрулни с черни комбинезони с оранжеви ивици. Етан отчаяно се притисна към прозрачната повърхност. Дори и да закрещеше, нямаше да го чуят.

— Не докосвай лицето си. — разсеяно му напомни Хелда, оглеждайки за последен път местопроизшествието. Там, изглежда, всичко вече беше наред: чистачите взеха на буксир платформата с птиците и разблокираха вратите.

Етан й показа свитите си юмруци, демонстрирайки съзнателност.

— Ти като че ли най-накрая си усвоил правилата на хигиената. — измърмори Хелда, хвърляйки му ироничен поглед. — Аз пък аз реших, че „Докове и шлюзове“ вече наемат умствено недоразвити…

Етан сви рамене. Тишината ставаше подтискаща. Етан се прокашля и кимайки към скорошната авария, дрезгаво попита:

— Какво беше това?

— Двама сополанковци. Играли си на космически изтребители, гадинките. Ще съобщя за това на родителите им. Като искаш скорост — вземи си автокар. Платформите са работен транспорт. Или питаш за птиците?

— Птиците.

— Дяволите да ги вземат тези търговци! Да беше чул как пищеше капитана, когато му конфискувахме товара. Като че ли има право да разнася зараза из цялата галактика. Впрочем, можеше и да е по-лошо. — Хелда въздъхна. — Поне не са пак крави.

— Крави? — изхриптя Етан.

Тя изпръхтя.

— Цяло стадо живи крави. Водеха ги някъде за племенно размножаване. Наложи се да ги режем на парчета, за да влязат в раздробителя. По-голяма гадост не можеш и да си представиш. На атоми ги разложихме, честна дума. Собствениците дадоха станцията под съд, но загубиха — очите й заблестяха. — Ненавиждам всякаква мръсотия! — добави тя след кратка пауза.