Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 55

Отдалечавайки се на няколко нива от хотела на Куин, Етан влезе в първата ком-кабина.

— Искам да се свържа с транзитен пътник, гем-полковник Луис Милисор. — каза той и още веднъж повтори името, старателно произнасяйки всяка буква. Етан с удоволствие забеляза, че гласът му почти не трепери.

— Търсената от вас личност не е регистрирана на станция Клайн. — се появи на монитора.

Хм… Може би Милисор вече е напуснал хотела? Отлетял е на своята Сетаганда, а командир Куин просто го е водила за носа през цялото това време?…

— Търсената от вас личност не е била регистрирана на станция Клайн през последните дванайсет месеца. — безпристрастно уточни компютъра.

Странно, странно… Ами капитан Рау?

— Търсената от вас личност не е регистрирана…

Сети?

— Търсената от вас личност не е регистрирана…

Етан едва не попита за Окита, но навреме се сепна и застина в пълно объркване. После се досети: Милисор е истинското име на полковника. А тук, на станция Клайн, той навярно ползва измислено име и живее с фалшиви документи. Етан нямаше никаква представа какъв можеше да е псевдонима му. Безизходица…

Излизайки от кабината, той тръгна по булеварда, потънал в мрачни размишления. Разбира се, най-лесно беше да се върне в стаята си и да чака, докато Милисор сам го намери… Но ще има ли тогава шанс да поговори с гем-полковника и дори да каже поне думичка преди отмъстителните приятелчета на Окита да го размажат по стената? В това Етан силно се съмняваше.

Пъстрите тълпи на минувачите не нарушаваха съсредоточеността му, макар че двама души, крачещи срещу него, се открояваха сред всички. Това бяха мъже със среден ръст, с нормални дрехи, но лицата… Боядисани от ухо до ухо с луминесцентни бои така, че бе невъзможно да разгледаш лицата. Основния цвят на първия беше тъмночервен, изпъстрен с причудливи орнаменти с оранжеви, черни, бели и зелени линии. Във втория доминираше яркосиньото, а върху него — жълти, бели и черни ивици, повтарящи очертанията на устата, носа и очите. Увлечени в разговор, те крачеха без да обръщат внимание на минувачите. Етан не можеше да откъсне от тях очарования си поглед.

Те бяха вече съвсем близо. Изравнявайки се с тях, Етан едва не закачи единия от тях с рамото си — и чак тогава успя да види скритото под пъстрия грим лице. И да си спомни значението на тази окраска — благодарение на онези учебни филми които беше гледал в стаята на Куин. В Сетагандийската армия така се обозначаваше офицерското звание.

В този момент капитан Рау погледна право към него. Челюстта на сетагандиеца увисна, очите му се опулиха, а ръката му посегна към скрития кобур. Етан, излизайки от вцепенението си, се втурна да бяга.