Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 56

Зад него се чу вик и заряд на невроразрушител с пращене разкъса въздуха над главата му. Етан се озърна: изглежда Рау не беше уцелил само защото Милисор беше успял да бутне дулото нагоре. Двамата се понесоха след него, продължавайки да крещят един на друг. О, сега вече Етан си спомни колко безпощадни можеха да бъдат тези хора…

Скачайки с главата надолу в асансьорната шахта, водеща нагоре, Етан с маниакалността на сьомга заплува срещу течението на потока, скачайки от ръчка на ръчка. Изумените пътници се отдръпваха настрани и го обсипваха с ругатни.

Той изскочи на долното ниво, скочи в още един асансьор, после в друг, в трети, продължавайки да се оглежда панически. Той се носеше, без да обмисля пътя, покрай шумни търговски сергии, през някакъв замразен строеж — САМО ЗА ПЕРСОНАЛА! — завои, коридори, асансьори… Някъде по пътя си той пресече границата на Транзитната Зона: табелите по стените, около които в туристическите райони висяха дълги изброявания на правата и задълженията, тук вече почти не се срещаха.

Оставайки най-накрая без сили, той се вмъкна през някаква врата и се строполи на пода, покрит с работни комбинезони. Изглежда, беше избягал от преследвачите си. Само че къде?

ГЛАВА 7

Етан поседя на купчината дрехи които бяха започнали да се покриват с плесен около час, докато дишането му не се успокои, а сърцето му не престана да блъска като чук. Той унило поразмишлява над това, как мълниеносно се изпарява цялата воля и решителност само от един изстрел на невроразрушител, след което огледа своето мрачно и далеч не комфортно убежище. В стаята на Куин поне имаше баня…

Сега той просто беше принуден да прибегне към помощта на станционните власти. Не може да се върне при наемницата, тя ясно му даде да разбере това; по отношение сключването на частичен мир със сетагандийците Етан вече не хранеше никакви илюзии. След като поблъска главата си в стената, което тя (главата) напълно заслужаваше, Етан се вдигна на крака и започна да разглежда тясното си жилище.

Работните комбинезони, с които беше натъпкана стаичката, го накараха да си спомни за своя излишно забележим костюм на планетник. След това му дойде друга, още по-тревожна мисъл: ами ако неуморната Куин отново му е закачила „бръмбар“? Тя имаше много възможности да свърши това. Той се съблече до голо и смени атонския си костюм с нечий червен комбинезон и работни ботуши. Ботушите го убиваха, но Етан не се реши да си остави дори чорапите. Този маскарад, успокояваше се той, е нужен само за да може да се добере незабелязан до най-близкия пост на службата по безопасността, която освен това първо трябва да намери. Това изобщо не беше кражба: при първата възможност той ще върне всичко.

Измъквайки се от килера, Етан погледна номера на помещението за да може да вземе по-късно дрехите си и завивайки наляво, закрачи по коридора опитвайки се да подражава на равната, целеустремена походка на станционерите. Скоро срещна две жени в сини комбинезони, возещи се на натоварена платформа, но те явно бързаха за някъде. Етан не посмя да ги спре, за да попита за пътя: човек в червен работен комбинезон трябва да си знае всичко сам. Дори да го нямаше акцента му, това неминуемо щеше да им се стори странно.