Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 45
Лоис Макмастър Бюджолд
Докато Хелда беше заета в другия край на стаята, Етан шепнешком попита:
— Какво става там, в този апарат?
— Той разлага тялото на съставните му части и връща биомасата в екосистемата на станцията. — също шепнешком отговори Куин. — Най-чистата животинска маса, като тритоните, се преработва във висша органика, която отива за захранване на протеиновите култури — така отглеждаме бифтеците и пилешкото. Но за подобно използване на човешките тела има определени предразсъдъци. Прилича на канибализъм, като че ли. Затова, за да не навява пържолата скръбни мисли за покойния дядо Неди, човешките тела преминават по-сериозна преработка, след което с тях се торят растенията. Според мен, това не е нищо повече от трик за естетите. В края на краищата всичко се завърта в кръговрата, така че няма никаква разлика.
Изядения морков натежа като камък в корема на Етан.
— Но вие смятате да им предадете Окита за…
— Може би за месец ще стана вегетарианка — свирепо прошепна Куин. — По-тихо!
Хелда им хвърли раздразнен поглед.
— Какво се мотаете тук? — изграчи тя и взе Етан на прицел: — Ти какво, нямаш ли си работа?
Куин вежливо се усмихна и почука по зелените кутии.
— Трябва да освободя платформата.
— Ясно. — Екотехничката изсумтя, вдигна костеливото си рамо и се обърна, за да набере нов код на пулта за управление на раздробителя. После тя се въоръжи със силов манипулатор, вдигна най-горната кутия и я закрепи в нужната позиция на капака на люка. Капака се захлопна; от вътрешността на машината се чу глухо почукване. Люка отново се отвори и втората кутия зае мястото на първата. После — третата. Етан затаи дъх.
Третата кутия се опразни с неочакван грохот.
— Какво по дяволите?… — промърмори екотехничката и посегна към ключалките на люка. Куин побеля като платно и посегна към празния кобур на парализатора.
— Вижте, какво е това, хлебарка?! — закрещя изведнъж Етан с произношение, което, както се надяваше, можеше да мине за местно.
— Къде? — обърна се Хелда.
Етан мълчаливо посочи към противоположния ъгъл на стаята. Екотехничката заедно с Куин се заеха с претърсването. Хелда се отпусна на колене и загрижено прокара пръсти по шева между стената и пода.
— Сигурен ли сте? — попита тя.
— Нещо мярнах, — избърбори Етан, — с края на окото…
Хелда свирепо се вгледа в него.
— Вчерашния ти запой — това си мярнал! Кретен!
Етан виновно сви рамене.
— Все пак ще трябва да извикам службата за дезинфекция, — промърмори Хелда под нос. На отиване към ком-пулта тя натисна стартовия бутон на раздробителя и махвайки с ръка към неканените си гости, им заповяда да изчезват.
— Е, докторе, — каза командир Куин, когато се озоваха в коридора, — това беше гениална идея! Или… наистина ли видяхте хлебарка?
— Не, просто това беше първото, което ми дойде наум. Стори ми се, че е от тези, които се вбесяват от хлебарки.
— Юнак! — усмихна се одобрително Куин.