Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 43

Платформата навлезе в помещение, залято от ярка светлина; по стените се точеха редици от монитори. Лабораторната маса с отточен канал по средата се стори на Етан много позната: тя беше пълна с инструменти за органичен анализ. Множество разноцветни тръбопроводи с разклонения — за вземане на проби? — запълваха един от ъглите на стаята. Другия ъгъл се заемаше от огромен апарат с неизвестно предназначение.

Между тръбите се виждаха чифт крака в тъмнозелени панталони, украсени с небесно син кант. Висок глас ръмжеше нещо нечленоразделно. Изведнъж се чу съскане, изсвирване, нещо издрънча, зелените крака отстъпиха и собственичката им се изправи в цял ръст.

В ръцете си, покрити от дълги пластмасови ръкавици, тя стискаше някакво изкривено метално парче, от което се стичаше зловонна гъста течност. На легитимацията, закачена за джоба на гърдите й, пишеше: Ф.Хелда, зав.биоконтрол. Лицето на Ф.Хелда беше червено и толкова злобно, че Етан се уплаши.

— …тъпи планетници, идиоти! — завърши тя своята тирада, която накрая стана по-разбираема.

Виждайки Етан и неговата спътница, Ф.Хелда замълча и злобно присви очи.

— Кои сте вие? Нямате работа тук! Вие какво, не можете ли да четете?

Очите на Куин заплашително блеснаха. Но тя веднага се взе в ръце и се усмихна обезоръжаващо.

— Просто ви донесох тритоните от атмосферната служба. Малка услуга на Дейл Зиман.

— Зиман трябва сам да си изпълнява задълженията. — изръмжа екотехничката, — а не да се предоверява на някакви невежи планетници! Веднага ще напиша докладна за него…

— Аз съм се родила и израснала на станцията. — побърза да я увери Куин. — Разрешете да ви се представя, казвам се Ели Куин. Вие сигурно познавате моя братовчед Теки, той работи във вашият отдел. Всъщност мислех че той ще е тук.

— А-а, — проточи Ф.Хелда, малко поомеквайки. — Той е на станция „А“. Но вие не трябва да ходите там — почистват филтрите. Няма да има време за дрънканици, докато не настроят системата. Екологичната станция е място за работа, а не клуб за интересни срещи!

— Боже мой, а това пък какво е? — прекъсна наставленията й Куин, кимайки към загадъчната плячка на старшия екотехник.

Пръстите на Хелда се свиха около изкривения къс метал, сякаш искаше да го удуши. Привичната й административна сдържаност в присъствието на външни хора се бореше в нея с желанието да даде воля на яростта си.

— Още едно подаръче от Транзитната Зона. Просто да се чудиш как толкова неграмотни тъпанари могат да пътешестват из космоса! Само че, дявол да ги вземе всичките, неграмотността не е оправдание, всички правила са показани на холограмите! Някога това е бил авариен кислороден балон, при това много добър, докато някой кретен не го пъхнал в раздробителя за органична материя. И което е по-важно, наложило му се е първо да натроши балона, за може да влезе! Добре поне, че е бил употребяван, иначе щеше да отнесе цялата тръба. Невероятна тъпотия!

Хелда прекоси стаята и хвърли това, което беше останало от балона в контейнер за отпадъци, пълен с неща явно също от неорганичен произход.