Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 47

— Ето. Истинска бира. — каза тя, протягайки към Етан чаша с пенлива течност, предварително впръсквайки в нея нещо от армейската си аптечка. — Вносна.

Само ароматът на питието предизвика у Етан танталови мъки, но той не бързаше да пие, подозрително гледайки в чашата.

— Какво сипахте там?

— Витамини. Не вярвате ли? Гледайте! — тя пръсна на езика си течност от същата бутилчица и я прокара с голяма глътка бира. — Тук сте в пълна безопасност. Яжте, пийте, мийте се, правете каквото искате.

Етан с копнеж погледна към банята.

— А преразхода на вода няма ли да се отрази на монитора? Ами ако някой започне да разпитва?

— На монитора ще се отрази само това, че командир Куин е поканила в стаята си симпатичен приятел-станционер. Това не засяга никого. Отпуснете се.

Намеците далеч не бяха отпускащи, но сега Етан беше готов да даде половин живот за възможността да се обръсне; бодливата четина на брадичката му вече много приличаше на бащинската брада, каквато той още нямаше никакво право да носи.

Банята, за съжаление, нямаше втори изход. Той се предаде и отпускайки се в горещата вода, изпи чашата си на един дъх. Щом дори Милисор и Рау не бяха измъкнали от него някаква полезна информация, то едва ли това ще успее да направи Куин, каквото и да му беше сипала в бирата.

Измъченото лице, отразило се в огледалото, изплаши Етан. Брадичката му беше като попивателна хартия, клепачите възпалени, а погледа му отнесен — нито един клиент, който е с всичкия си, не би доверил на такъв тип своето бебе. За щастие това не беше деградация, а просто умора: на Етан му бяха необходими само няколко минути за да си върне ако не нормалното самочувствие, то поне нормалния си вид. Тук имаше даже акустична машина която почисти дрехите му докато се миеше.

Излизайки от банята, Етан завари командир Куин в единственото хидравлично кресло. Свалила куртката си и вдигнала крака на масата, тя явно се наслаждаваше на почивката. Лениво приотваряйки очи, наемницата му посочи леглото. Етан неспокойно седна, подлагайки възглавницата зад гърба си — все едно, нямаше на какво друго да се седне. На масата вече го очакваше нова бира и поднос с някакви хапки: неизвестни станционерски храни от пакетчета. За възможните източници на тази храна Етан се стараеше да не мисли.

— И така, — произнесе Куин, — изглежда, че всички ужасно се интересуват от тази биологическа пратка, поръчана от Атон. Точно от това и ще започнем.

Етан отпи от бирата си и призова цялата си решителност.

— Не. Информация за информация. Така че, започнете вие.

От този неочакван отговор възхитителните вежди на Ели се вдигнаха нагоре и Етан побърза да добави:

— Ако, разбира се, не възразявате…

— Добре. — тя кимна, усмихна се, и отпивайки от бирата си, каза: — Вашата поръчка е била изпълнена, и по всичко личи, че е изпълнена от най-добрия генетичен екип от Лабораторията Бхарапутра. Работата им е отнела два месеца и всичко се е вършело без много шум. Впоследствие това, може би, е спасило живота на някого. Поръчката е изпратена с директен полет на станция Клайн, където се е съхранявала два месеца на склад, очаквайки пристигането на ежегодния пощенски кораб, който е трябвало да я достави на Атон. Девет големи хладилни контейнера. — Ели ги описа най-подробно, чак до серийните им номера. — Това ли е, което получихте?