Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 44

— Ненавиждам планетниците, — изръмжа тя. — Некадърни, мръсни, безотговорни животни!…

Тя свали ръкавиците, почисти пода с акустичната четка, дезинфекцира всичко с антисептик и обръщайки се към мивката, започна с настървение да мие ръцете си.

— Да ви помогна ли да оправите тези? — бодро попита Куин, кимайки към зелените кутии.

— Нямало е никакъв смисъл да ми ги носите предварително, — назидателно каза екотехничката. — След пет минути по график имам погребение и раздробителя е програмиран за производство на елементарна органика с изход към хидропонната станция. Всичко това изисква време. Така че разкарайте се оттук и предайте на Дейл Зиман, че… — крилата на входната врата се плъзнаха настрани и тя незабавно млъкна.

В помещението бавно доплува платформа, покрита с кадифе; след нея, навели глави, вървяха шестима станционери. Когато врата се затвори зад процесията, Куин даде знак на Етан и двамата незабележимо отстъпиха в далечния ъгъл. Хелда бързо опъна комбинезона си и изобрази печална физиономия.

Станционерите се събраха около безтегловната катафалка и един от изпращачите в скоропоговорка произнесе няколко банални траурни фрази. „Смъртта навсякъде е смърт. Пред нея всички са равни“, помисли си Етан. Макар и словесните изрази да бяха непривични, смисълът им напълно съответстваше на това, което се казваше в такива случаи на Атон. Може би цивилизациите не бяха толкова различни?

— Искате ли за последен път да погледнете покойника? — попита Хелда.

Роднините поклатиха глави.

— Според мен е предостатъчно, че дойдохме на погребението. — отбеляза един от тях, мъж на средна възраст. Жената, стояща до него, укорително го стисна за ръката.

— Искате ли да присъствате на Погребването? — продължи Хелда.

— Ни най-малко. — отзова се същия мъж и в отговор на неодобрителния поглед на спътницата си твърдо добави: — Когато на дядо му имплантираха органи, присъствах на всичките пет операции. Така че докато е бил жив, съм го почитал. А да гледам как го смилат на тор за цветенца — това, скъпа, не помага за подобряването на кармата.

Един след друг изпращачите си заминаха и екотехничката отново придоби привичната си агресивна деловитост. Хелда свали от покойника — фантастично древен старец — всичките му дрехи и ги изнесе в коридора, където вероятно я чакаше някой, за да прибере вещите. След като се върна, тя провери данните за личността на починалия, облече стерилен халат, сви устни и решително взе виброскалпела. Етан с професионален интерес наблюдаваше как на подноса, звънейки, падаха изкуствените органи: сърце, няколко артерии, костни имплантанти, тазобедрена става… След това подносът беше отправен в стерилизатора, а тялото — пренесено до странния апарат в ъгъла на стаята.

Хелда отключи затворите на големия люк, отвори капака и премести върху него покойника заедно с решетката, върху която лежеше. Закрепвайки решетката с фиксатори, тя затвори люка — отвътре се чу приглушено тупване — и отново го заключи. После натисна няколко бутона. Замигаха контролни лампички и апарата басово забуча, което явно свидетелстваше за нормалното протичане на процеса.