Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 41

— Може би все пак ще ми обясните какво правим всъщност? — помоли се Етан.

— Максимално опростяваме задачата. Сега, вместо твърде изобличаващия контейнер с мъртъв планетник ние имаме безобиден контейнер с напълно законни деликатеси. Останаха само дреболии — да се отървем от осемдесет и малко килограма парализирани тритони.

— Но нали не се отървахме от тялото! — Етан неразбиращо поклати глава. — Възнамерявате да изхвърлите тритоните обратно ли? — с надежда попита той. — Няма ли да се удавят? Ще могат ли да плават след контузиите?

— Нищо подобно! — искрено се възмути Куин. — Та това би разбалансирало цялата система! Тук нещата са много тънки. Смисъла на упражненията ни се свежда до това, да запазим теглото, изменяйки съдържанието. А що се отнася до тялото, сам ще видите.

* * *

— Е, как е? Приключихте ли? — извика им техникът, когато изплуваха от люка с контейнера и касетките, натоварени на платформата.

— Да бе, ще приключим! — сърдито изръмжа Куин. — Чак сега се сетих, че трябваше да взема някой по-голям контейнер. Сега ще се наложи да се връщам още веднъж. Знаеш ли какво, я ми извади пропуск, а аз ще закарам всичко това в раздробителя. Услуга за услуга. Така или иначе ще минавам оттам, за да се видя с Теки.

— Ама разбира се, нямаш проблеми! — засия техникът. — Благодаря ти!

Той извади от компютъра данните, записа ги на дискета и я връчи на Куин, която незабавно побърза да се махне.

— Отлично — издиша тя с облекчение.

Крилата на пневматичната врата едва се бяха съединили зад тях, когато Куин се отпусна и разкърши рамене — първия признак на умора, който забеляза Етан.

— Трябва лично да контролирам последното действие. — каза тя и като забеляза въпросителния му поглед, добави: — Бихме могли да оставим касетките тук, те така или иначе ще отидат в раздробителя по график, но в главата ми непрекъснато се върти една ужасна мисъл: ами ако в последната минута дойде поръчка от Транзитната Зона, Дейл отвори касетката и…

— Поръчка, за тритони? — намръщи се Етан.

— Да. — тя се усмихна. — Но в ресторантите се сервират като „жабешки бутчета от най-високо качество“ — така са посочени в менюто.

— А това, ъ-ъ… етично ли е?

Ели сви рамене.

— Трябва да се извлича полза от тях. Сред пристигащите сноби това ястие се ползва с голяма популярност. А на коренните жители тази гадост даже безплатно не можеш да пробуташ — вече ни се повдига от тях даже като ги гледаме. Но службата по биоконтрол отказва да ги замени с нещо друго. Тези лапачи на водорасли карат кислородната система да работи с максимална производителност. Така че се налага да се примиряваме: кислородът преди всичко. А тритоните са просто производствен остатък.

Те отново заплуваха по коридорите. Етан косо погледна наемницата, седяща в поза „лотос“ с отсъстващ израз. Трябва да опита…

— Какъв е този генетичен проект? — внезапно попита той. — Е, онзи, с който се е занимавал Милисор. Знаете ли нещо за това?

Ели внимателно го погледна.

— Човешка генетика. Честно казано, освен това не зная почти нищо. Някои имена и няколко ключови думи… Един Бог знае какво са замисляли там. Може би са проектирали някакви чудовища. Или са отглеждали супермени. Сетагандийците са просто параноидално зациклени на тема война. Може би са смятали да отглеждат в репликатори батальони от войници-мутанти, а после да завладеят с тях цялата Вселена…