Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 36

Не е ясно какво, но внезапно нещо се е объркало. Целия проект е вдигнат във въздуха — в буквалния смисъл на думата. В една прекрасна нощ лабораторията се взривила заедно с Джахар. И оттогава Милисор със своите момчета обикаля цялата галактика, търсейки нещо — не знам какво — и трепе хората като мухи. Може да се предполага, че те или окончателно са се побъркали, или са толкова уплашени, че вече не могат да мислят логично. Впрочем, полковник Милисор не изглежда като умопобъркан, но за капитан Рау не мога да гарантирам.

— Е да, разбира се, аз не съм никакво доказателство за вас. — обидено каза Етан. Всичко пред очите му продължаваше да плува и да се върти, а мускулите му конвулсивно потръпваха.

Те стигнаха до голям люк в стената на коридора. „РЕКОНСТРУКЦИЯ“ — гласеше яркия надпис. — „ВХОД ЗА ВЪНШНИ ЛИЦА ЗАБРАНЕН“.

Етан не успя да види какво направи командир Куин с контролния панел, но капака на люка безшумно се плъзна встрани и платформата влезе вътре. Отзад, в коридора, се чуха нечии гласове и смях. Куин побърза да затвори люка и те се оказаха в пълна тъмнина.

— Отлично. — прошепна тя, включвайки джобното си фенерче. — Никой не ни забеляза. Незаслужен късмет. Като никога остана време да направим преоценка на нещата.

Етан се огледа. Те се намираха в просторна зала с колони, декоративни решетки, мозайка и изящни арки.

— Предполагало се е, че това тук ще бъде точното копие на интериора на някакъв знаменит дворец на Земята. — обясни командир Куин. — Ел-Хамбургер или нещо от този род. Строяха го за един много богат износител, и почти бяха приключили всичко, когато изведнъж започна спор за имуществото му. Процеса продължава вече четири месеца, а двореца засега е запечатан. Можете да почакате тук с вашия приятел. Аз скоро ще се върна. — и тя отбарабани по капака на контейнера.

Етан си помисли, че за пълното щастие не достига само това, Окита да почука в отговор… Куин натисна бутона и платформата меко се отпусна на пода, след което събра всичките дунапренени подложки от седалките и ги хвърли на Етан.

— Жалко, няма одеяло. — промърмори тя. — А куртката ще ми трябва. Но ако се покриете с подложките, ще ви е по-топло.

Това приличаше на падане в облак…

— Покрия… — прошепна той. — Топло…

Тя се порови в джоба на куртката си.

— А това са бонбони, ето, вземете. По-добре е от нищо.

Измъчен от глад, Етан с мъртва хватка се вкопчи в пакетчето.

— А, да, още нещо. Канализацията тук не трябва да се използва: всичко се отбелязва на компютъра. Знам, че звучи ужасно, но ако ви се прииска да се облекчите, използвайте контейнера. — Тя помълча. — В края на краищата, не можете да отречете, че си го е заслужил.