Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 34

Възможността за нормално общуване явно зарадва Куин.

— Всички шлюзове са под контрол. — обясни тя. — Дори изхвърлянето на миниатюрно пакетче боклук се регистрира от компютъра. А там, навън, той ще плува вечно. По-разумно е да се направи от трупа рагу и да се пусне в унищожител за органични отпадъци, но и това си има своите проблеми. Около осемдесет килограма висококачествен протеин ще предизвикат твърде голям излишък. Освен това вече са правени опити да се извърши такова нещо, преди няколко години. Знаменито престъпление. Предполагам, че след лечението дамата се е успокоила. Не, така няма да стане.

Ели се отпусна на пода редом с Етан, подпря брадичка на коленете си и се сви, обгръщайки с ръце ботушите си — поза не на отдих, а на съсредоточен размисъл.

— Абсолютно същото ще е, ако го скрием някъде цял. Патрула на службата за безопасност може и да не се натъкне на него, но те са новобранци в сравнение с Екологическата полиция. На цялата станция няма и един кубичен сантиметър, който да не е редовно изследван от тях, в съответствие с дяволския им график. Може, разбира се, от време на време да го преместваме, но… Мисля, че имам по-добра идея. Разбира се! Защо не? Щом съм решила да извърша престъпление, нека да бъде идеално. Както би казал адмирал Нейсмит, каквото и да правиш, прави го добре.

Тя се надигна и внимателно обходи целия док, разглеждайки механизмите и оборудването с същия съсредоточен вид, с който домакинята избира плодове на пазара.

Етан лежеше на пода, тъжно завиждайки на Окита, който вече нямаше никакви проблеми. Той пресметна, че се намира на станция Клайн от около денонощие, а през това време дори троха не беше сложил в устата си.

Вместо да го нахранят, го набиха, отвлякоха, натъпкаха с наркотици и едва не го убиха, а сега се опитват да го замесят и в престъпление. Галактическата действителност се оказа именно такава, каквато си я представяше, а именно — гнусна. А самият той беше попаднал в ръцете на умопобъркана жена. Не, все пак са били прави Отците-Основатели…

— Искам в къщи-и! — простена той.

— Сега, сега. — промърмори командир Куин и подкара антигравитационната платформа към тялото на Окита. Напрягайки се, тя свали от нея обемист цилиндричен контейнер. — Е, какво ви е? Не е моментът да се отпускате, особено сега. Най-после всичко се придвижи от мъртвата точка, и ако съдим по всичко, скоро ще има пробив. Просто вие сигурно отдавна не сте яли? — тя му хвърли бърз поглед. — Сега ви е нужен поне едноседмичен престой в болницата. Боя се, че с това не мога да ви помогна, но веднага след като приведа нещата тук в ред, веднага ще ви заведа на място, където малко ще си починете, докато аз се подготвям за новата фаза на сраженията. Разбрахме ли се?

Щракайки с ключалките, тя отвори капака и напъха тялото на Окита в контейнера.