Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 38

— За бога, само не тук! — замоли се тя. — Или използвайте…

Етан мъжествено преглътна.

— Не!

— Слушайте, а може би едно морковче ще успокои корема ви? — загрижено попита Куин и протягайки се, издърпа един от най-близката редица. — Ето, вземете.

Етан послушно взе мокрия морков и след като го огледа съмнително, го пусна в един от многобройните външни джобове на комбинезона.

— Благодаря. Може би по-късно.

Те се издигнаха над десетки редици, гъсто засадени с най-различни зеленчуци, и се насочиха към люк, който се намираше почти под тавана. „ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО!“ — гласеше светещия зелен надпис. Куин игнорира забраната с дързост, която се стори на Етан почти социално опасна. Той огледа вратата, която със съскане се затваряше след тях. „ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО!“ — беше повторено и от тази страна. Значи тук, на станция Клайн, също имаха свои нива на допуск…

Ели снижи платформата на следващото кръстовище, пред врата с надпис „АТМОСФЕРЕН КОНТРОЛ. ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО! САМО ЗА ПЕРСОНАЛА!“. По този признак Етан безпогрешно определи, че точно натам са се отправили.

— А сега, — каза командир Куин, ставайки от позата си „лотос“, — каквото и да стане, постарайте се да мълчите. Произношението ви веднага ще ни издаде. Или е по-добре да останете с Окита, докато не приключа тук?

Етан енергично замята глава, представяйки си как ще обяснява на някой случайно минаващ началник, че той въобще не е убиец, търсещ място да скрие трупа.

— Е, добре. Още един чифт ръце няма да ми е излишен. Но бъдете нащрек. Когато трябва да се действа, ще ви кажа.

Ели го преведе през пневматичните врати; платформата заплува след тях като куче на каишка.

В първия момент на Етан му се стори, че са попаднали в някакво подводно жилище. Той беше очарован. Прозрачни стени с височината на триетажна сграда удържаха чистата вода, пълна със зеленина и обляна от светлина. Милиони микроскопични сребърни мехурчета весело играеха между тънките стебла на подводните растения, ту замирайки за миг, ту подскачайки нагоре. Някаква амфибия с дължина поне половин метър, провирайки се през джунглите, доплува до кристалната стена и се втренчи в Етан с огромните си очи. Черна с напречни ивици, гладка и блестяща, сякаш току-що я бяха лакирали.

— Кислородно-въглеокисния обмен за станцията. — понижавайки глас, обясни командир Куин. — Тези водорасли са отгледани специално за производство на кислород и за поглъщане на въглеродния двуокис. Но при това те, разбира се, се размножават. Затова, за да не се източва водата и така да се каже, да се коси тревата, ние отглеждаме особена порода тритони, които вършат цялата мръсна работа. От това, разбира се, се получават твърде много тритони…

Техник в син комбинезон изключи монитора на контролния пулт и с недоволен вид се обърна към влезлите.

— Привет, Дейл! Забравил ли си ме? Ели Куин. Дом ми каза къде мога да те намеря.

Недоволната гримаса се смени с широка усмивка.

— А… Да, каза ми, че те е срещнал… — Техника се доближи до Ели с явното намерение да я прегърне, но в последния момент се смути и неловко стисна ръката й.