Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 35

— Ето така. Не прилича много на ковчег, нали?

След като бързо, но внимателно обходи зоната на падане с акустичната четка, тя изтръска сметта направо върху Окита, тресна капака и вдигайки контейнера с помощта на робота-товарач, го разположи на платформата. Накрая Куин, с лека тъга, събра останките от своя парализатор.

— Ето, вече имаме първото гранично условие. Платформата и контейнера трябва да се върнат не по-късно от осем часа, до пристигането на следващия кораб, иначе ще открият липсата им.

Ели помогна на Етан да се качи на платформата и да се разположи по-удобно.

— А кои са те, тези хора? — попита той. — У тях се наблюдават явни признаци на тежко психическо разстройство. Тоест, искам да кажа, тук въобще всички са много ненормални, но тези… Те говореха за бомбардировка на Репродукционните Центрове на Атон. За избиване на децата — а може би и на цялото население!

— Нима? — удиви се Куин. — Това е нещо ново. За първи път чувам за такъв сценарий. Жалко, че не успях да подслушам какво са си говорили по време на разпита, но предполагам, че вие непременно… ъ-ъ… ще ми помогнете да попълня това, което съм пропуснала. Цели три седмици се опитвам да пробутам „бръмбари“ в стаята на Милисор, но антишпионското им оборудване, за съжаление, е просто превъзходно.

— Това, което сте пропуснали, са били най-вече моите крясъци. — унило отговори Етан.

Ели видимо се смути.

— А… е, да. Не предполагах, че ще им се наложи да прибягнат към допълнителни мерки. Обикновено такива проблеми се решават с помощта на суперпентотал.

— Стръв… — промърмори той.

Ели се прокашля и седна до него, кръстосвайки крака. Тя натисна някакъв бутон и платформата се понесе във въздуха като летящо килимче. На Етан му секна дъха.

— Не, моля ви, не толкова високо! — замоли се той, опитвайки се да се хване за несъществуващата дръжка. Куин послушно снижи до скромните десет сантиметра над пода и те заплуваха във въздуха със скоростта на пешеходец.

Ели заговори бавно, внимателно подбирайки думите си.

— Гем-полковник Луис Милисор е офицер от сетагандийското контраразузнаване. Капитан Рау, Окита и още една горила на име Сети са неговия екип.

— Сетаганда? Нима тази планета не е твърде далеч оттук, та сетагандийците да имат някаква работа с… ъ… — той нерешително погледна жената, — с нас? Тоест, исках да кажа — в тази част на галактиката.

— Очевидно не е толкова далеч.

— Но кажете ми, в името на Бога-Отца, те наистина ли искат да унищожат Атон? Нима на Сетаганда властта е в ръцете на жени?

Тя не успя да сдържи смеха си.

— Не бих казала. По-скоро, това е типично мъжка тоталитарна държава. Но работата не е в това. Милисор, на практика, не се интересува нито от Атон, нито от станция Клайн. Той преследва друго. Гони… е, най-общо, това е точно онази загадка, която ми е поръчано да разгадая.

Ели замълча за кратко — на това място пътят правеше остър завой.

— Известно е, че на Сетаганда е съществувал дългосрочен генетичен проект, който е финансиран от военното министерство. Допреди три години Милисор е отговарял за безопасността на този проект. И секретността там е била безупречна. Цели двайсет и пет години никой не е успял да разбере какво точно са разработвали. Знаело се е само едно: с проекта се занимава някой си доктор Фез Джахар — талантлив, макар и не най-добрия сетагандски генетик, който изчезва от погледите точно когато започва всичко това. Имате ли представа колко е трудно да се осигури пълна секретност на изследванията през всичките тези години? Тази работа е станала смисъл на живота и за Джахар, и за Милисор.