Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 32

— Заповед. — тросна се той. Етан се вгледа в неговите мътни, неизразителни очи. Да, сега него, Етан, ще го убият само защото не е виновен за нищо…

Дърпайки Етан за косите, Окита наведе главата му над преградата. Призрачния таван, пресичан от опорни греди, се превърна в мъгливо петно. Студения край на металната ограда се впи в шията му.

Окита пъхна бутилката в ръката му, примижа, критично оглеждайки работата си и кимна:

— Нормално. — той стисна между коленете си краката на Етан, наклони се над преградата и вдигна юмрук за решителния удар.

Изведнъж мостика се поклати и затрепери. По него, задъхвайки се, бягаше жена; в ръцете си стискаше парализатор. Даже без да забави за да предупреди, тя стреля. Наистина, зарядът засегна малко и Етан, но в поредицата от неприятности тази не беше най-страшната. Всичко останало попадна в Окита, и без юмруците му да успеят да достигнат Етан, по той по инерция прелетя над заграждението.

— Ах, мамка му! — пронизително извика Куин, изпускайки парализатора и се хвърли към Окита. Но тя не успя да го хване за краката — той вече стремглаво летеше след парализатора.

Етан безсилно изпълзя на моста. Крака във високи ботуши се повдигнаха на пръсти: наведена над заграждението, Куин гледаше надолу.

— Така, така. — каза тя, смучейки кървящият си палец. — Лошо, много лошо. Никога досега не съм убивала човек случайно. Много непрофесионално.

— Пак вие… — изхриптя Етан.

— Какво съвпадение! — ухили се тя с котешка усмивка.

Размазаното на пода тяло потръпна. С труд обръщайки глава, Етан погледна неуспелия си убиец.

— Аз съм доктор. Може би трябва да се спуснем и…

— Боя се, че е твърде късно. — каза Куин. — Но аз не смятам да проливам горчиви сълзи за този мръсник. Днес той едва не ви уби, а преди пет месеца в Архипелага Джексън той очисти единайсет души — само за да запази една тайна, която аз се опитвам да разкрия.

Етан полека възвръщаше способността си да мисли логично.

— Но ако хората ги убиват само защото знаят тази тайна, не ви ли се струва, че ще е по-разумно да не се опитвате да я разкривате? И коя сте вие всъщност? Защо ме преследвате?

— Формално не преследвам вас. Аз следя гем-полковник Луис Милисор, капитан Рау и двамата им главорези. Ъ-ъ… вече един. Милисор се заинтересува от вас — следователно, аз също се заинтересувах от вас. К.Н.И. — Куин Надушва Интересното.

— Защо? — едва чуто прошепна той.

Тя сви рамене.

— Ако бях пристигнала на Архипелага Джексън малко по-рано, бих могла да отговоря на въпроса ви… Що се касае до останалото, то да, аз наистина съм командир Куин, служа във флотата на дендарийските наемници и не съм ви излъгала за нищо, освен че съм в домашен отпуск. Адмирал Нейсмит ни позволява малко да разнообразяваме службата си.

Тя клекна до Етан, измери пулса, прегледа очите му и провери рефлексите.

— Е, докторе, — заключи Ели, — вие сте страшен като смъртта.

— И всичко заради вас! Те откриха вашето следящо устройство. Решиха, че шпионина съм аз, а не вие, разпитваха ме… — Етан се тресеше неудържимо.