Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 116

— Не само сто, а доста повече, с времето. Може би малко ще ни пораздвижат… Току-виж и армията станала по-силна.

— Е, какво мога да кажа? — тя разстроено сви рамене. — Печелиш, доктор Еркхарт.

Етан едва не подскочи от радост.

* * *

Както се бяха уговорили, Етан се срещна с Куин в малко кафе, на границата на жилищната и транзитната зона. Ели беше пристигнала по-рано и седеше на масата, отпивайки от пластмасова чаша някаква напитка. Виждайки Етан, тя вдигна в знак на приветствие чашата си.

— Как се чувстваш? — попита той, сядайки до нея.

— Добре. — отговори тя, меланхолично прекарвайки ръка отдясно под корема си. — Всичко беше както каза: нищо не усетих. И сега не усещам. Даже белег не остана за да напомня за моята щедрост.

— От яйчника ще се получи отлична култура. — ободри я Етан. — Клетките се размножават прекрасно. След четиридесет и осем часа културата ще е готова за замразяване и транспортиране, и аз ще мога да тръгвам за Колония Бета. А ти кога заминаваш?

Внезапното предположение — или надежда? — че могат да се окажат на един кораб, за момент го развълнува

— Отлитам още тази вечер, докато станционните власти не са ме докопали отново. — отговори тя, моментално изключвайки онази посока на разговора, която предварително замисляше Етан. Значи нямаше да успее да я разпита за всичките планети, които е видяла във военните си походи. — И после, бих искала да съм по-далеч от Клайн когато тук се появи наказателния отряд от Сетаганда. Макар че, според мен, те смятат първо да навестят Архипелага Джексън. Пожелавам им приятно изкарване. — Ели се изпъна и се ухили, точно като сита котка, вадеща перушина от зъбите си след успешен лов.

— Аз също не искам да се срещам повече със сетагандийци. — каза Етан. — Ако успея.

— Е, това не е толкова сложно. За твое успокоение мога да ти съобщя, че преди смъртта си гем-полковник Милисор успя да изпрати на началството си рапорт, че културите от Дом Бхарапутра са унищожени. Съмнявам се, че Сетаганда ще продължава да се интересува от Атон. Виж, господин Си е друго нещо, понеже в същия рапорт беше съобщено за присъствието му на станция Клайн. Но аз също имам една купчина рапорти, над които ще се наложи да поразмишлява адмирал Нейсмит поне два месеца. Какво щастие, че не трябва да решавам всичко сама! Не стига само едно нещо, за да го озадачим както трябва. А, ето го и него. — Ели кимна към входа и Етан се огледа.

Към тях, заобикаляйки масите, се приближаваше Терънс Си. Неговия зелен станционерски комбинезон не привличаше вниманието, което не можеше да се каже за русата му коса. Етан забеляза, че Си го заглеждаха с интерес и по-възрастните дами.

Той седна на масата им, кимна на Куин и късо се усмихна на Етан.

— Добър ден, командире. Добър ден, докторе.

— Добър ден, господин Си. — усмихна се в отговор Куин. — Позволете да ви предложа нещо за пиене. Бургундско, шампанско, шери, бира…

— Чай. — каза Си. — Просто чай.

Куин мушна кредитната си карта в системата „авто-келнер“, монтирана направо в масата и набра поръчката. И веднага, покривайки с пара прозрачните стени на чайника, се появи това, което поискаха — ароматен черен чай, отгледан и преработен на станция Клайн. Етан също си поръча чай, опитвайки се да скрие неловкостта, която винаги усещаше в присъствието на Терънс Си. Сигурно той вече не се интересуваше от Атон.