Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 114
Лоис Макмастър Бюджолд
Той седеше близо до вратата, освен това едната й ръка, така да се каже, беше завързана, а отвън стои охранител, който ще може да го защити… Етан успокои дишането си.
— Аз все пак смятам да изпълня заданието си да осигуря нови яйцеклетъчни култури за Атон. Най-вероятно от Колония Бета, както ме посъветва. Прегледах каталога на държавния им фонд: те предлагат донорски материал от най-видните си граждани. Изглежда доста привлекателно.
Ели одобрително кимна, гледайки го любопитно-очаквателно.
— Но това не значи, — продължи Етан, — че не мога да започна събирането на образци още сега. Е, тоест, имам предвид редки, изключителни екземпляри. Исках да кажа… ъ… Ще подарите ли Атон единия си яйчник, командир Куин?
За миг в стаята се възцари оглушителна, като след земетресение, тишина.
— О, богове… — със слаб глас проговори Куин —
— Операцията е абсолютно безболезнена. — разпалено я увери Етан. — И на Клайн има прилични апарати за култивиране на тъкани — проверих ги тази сутрин. Поговорих с някои хора и те са готови да ми помогнат. И помниш ли, ти ми обеща: ако аз ти помогна със заданието, ти ще ми помогнеш с моето?
— Обещала съм? Наистина, обещах…
— Имаш един излишен, нали? — изведнъж сякаш уплашено запита Етан. — Доколкото разбрах, жената има два яйчника, по аналогия с мъжките яйчници. Нали не си била донор преди? Или някакъв нещастен случай, в сражение… Не искам да ми даваш единствения си.
— Не, все още съм напълно окомплектована. — Тя се разсмя и Етан малко се успокои. — Просто малко се разстроих. Това не се оказа онова предложение, което очаквах, това е всичко. Извинявай. Боя се, че започвам да развивам хронично слабоумие.
— Е, с това нищо не може да се направи. — съчувствено каза Етан. — Все пак си жена.
Тя отвори уста, после я затвори и поклати глава.
— Н-да, болни мазоли. — промърмори Ели. — Добре… — Тя се наклони към Етан и шепнешком попита: — А кой ще може да се възползва от моя ъ-ъ… дар?
— Всеки, който поиска. — отговори Етан. — С времето културата се разделя на субкултури и те ще бъдат разпратени до всичките ни репродукционни центрове. След година може да имаш стотици синове… — Етан почувства, че се изчервява пред спокойния й внимателен поглед. — Аз бих искал всичките ми синове да произлизат от една култура. След година сигурно вече ще заслужа четирима сина. Никога не съм имал брат-близнак, от същата култура, от която съм и аз. А това придава на семейството вид на нещо здраво, истинско. Разнообразие в единството, така да се каже… — Той изведнъж разбра, че дрънка глупости и млъкна.
— Стотици синове… — замислено каза Ели. — И нито една дъщеря?
— Не. Нито една. Не и на Атон. — бързо отговори той и смирено попита: — Защо, дъщерите толкова ли са важни за жените, както синовете — за мъжете?
— Не знам. Във всеки случай това би ми било приятно. — призна тя. — Впрочем, в моята дейност не остава място нито за дъщеря, нито за син.
— Ето, сама разбираш…
