Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 118

— Да, госпожо?

— Дойдох за тритоните си. — каза Куин и отивайки в другия край на бюрото, сложи в четящото устройство легитимацията си с отпечатъка на палеца.

— Да, да, помня ви. — каза момичето. — Кубометър в пластмаса. Искате ли да ги подложите на бързо размразяване?

— Не, благодаря, ще ги транспортирам замразени. — отговори Куин. — Иначе се страхувам, че за четири седмици път ще се превърнат в нещо твърде неапетитно.

Момичето смръщи нос.

— Според мен те са неапетитни при всякаква температура.

— Уверявам ви, стойността им расте право пропорционално на разстоянието до мястото им на произход. — ухили се Куин.

Вратата към коридора със съскане се отвори и в помещението доплува платформа, натоварена с малки херметезирани кутии. Платформата се водеше от екотехник в зелено-син комбинезон. Етан и Си се отдръпнаха настрани.

— Извинете, госпожо, — каза дежурната, — но това е с предимство.

Етан беше приятно изненадан, разпознавайки в новия посетител Теки, който по всяка вероятност идваше от станцията си. Теки също веднага забеляза Етан и Куин, не обръщайки внимание на Си, когото не познаваше.

— А, брат’чед! — възкликна Куин. — Тъкмо смятах да отскоча до теб да ти кажа довиждане. Надявам се че вече си се съвзел след онова приключение миналата седмица?

— Аха. — изсумтя Теки. — Благодаря за доставеното удоволствие. Цял живот съм мечтал да бъда отвлечен от банда кръвожадни глупаци.

— А Сара? — усмихна се Куин. — Прости ли ти това, че не отиде в бистрото?

В очите на Теки проблеснаха весели искрици и той не можа да сдържи самодоволната си усмивка.

— Е-е, да. Когато най-накрая се убеди, че всичко това не са измислици, тя като че ли стана по-любвеобвилна. — Той отново се намръщи. — Но, дявол да го вземе, чувствах, че всичко не е толкова просто! Сега вече можеш ли да ми разкажеш, Ели?

— Разбира се. Веднага, щом мога. Когато го разсекретят.

— Това не е честно! — възмути се Теки. — Ти ми обеща!

Ели безпомощно сви рамене. Теки се нацупи, но изведнъж трепна, сякаш чак сега разбра какво му казва:

— Да кажеш „довиждане“ ли? Ти какво, заминаваш ли?

— Да, след няколко часа.

— Виж ти… — Теки изглежда искрено се разстрои и помълчавайки малко, се обърна към Етан. — Добър ден, господин посланик Много съжалявам за това което е направила Хелда с вашия товар. Надявам се не смятате, че всички в нашия отдел са такива. Хелда сега е болна — смятат, че има нервно разстройство. А аз временно заемам длъжността началник на Преработвателна секция „Б“. — добави той и гордо показа ръкава си: вместо една, на него вече имаше две сини нашивки. — Е, поне докато Хелда се върне. — При по-внимателно разглеждане се оказа, че втората нашивка бе само тропосана към ръкава.

— Можеш да не се притесняваш. — каза Етан. — И заший втората по-здраво: увериха ме, че началничката ти ще боледува до края на живота си.

— Наистина ли?! — Теки засия целия. — Чуйте, аз сега ще изхвърля тези боклуци, — той посочи кутиите, — ще се върна и ще ви заведа за две минутки при мен на станцията, става ли?

— Но само за две минутки. — предупреди Куин. — Не мога да остана повече, че ще закъснея за кораба.