Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 115

— Да. Сама разбирам. — Очите й, обикновено весели, изведнъж станаха сериозни и печални. — И аз никога няма да ги видя, нали? Моите сто сина? И те никога няма да разберат, коя съм аз?

— Само номера на културата. ЕК-1. Може би… може би ще успея да получа толкова висок цензорен допуск, че някога да успея да ти изпратя, например, холограма — ако, разбира се, искаш. Но ти няма да можеш да дойдеш на планетата, нито да им предадеш съобщение… Във всеки случай, не и с твоето име. Виж, под мъжко име… — тук Етан си помисли, че явно твърде дълго е общувал с Куин, след като толкова леко започна да дава противозаконни предложения и млъкна объркано.

— Каква революционна идея! — възхити се Ели и в очите й отново загоря насмешливото пламъче.

— Сама знаеш, че не съм революционер. — не без достойнство отговори Етан и след кратка пауза, добави: — Макар че… Боя се, че като се върна вкъщи, много неща ще ми изглеждат другояче. Но изобщо не смятам да се променям заради това, което преживях.

Куин се огледа, сякаш можеше да види през стените цялата станция, своя бивш дом.

— Яйцеклетъчната култура, — отново заговори Етан, — може да просъществува около двеста години, а сега, след като въведем усъвършенствани методи за съхранение, и значително повече. Твои деца ще се появяват на бял свят още дълго време, даже и след смъртта ти.

— Да умра можех и вчера. А мога и след месец, ако говорим за това. Или точно след година.

— Всички можем да кажем това за себе си.

— Да, само че аз имам шест пъти по-големи шансове, отколкото другите. Застрахователната компания ги оцени на нула точка три десети. — Ели въздъхна и изкриви уста. — А пък аз си мислех, че Тев Арата е най-нахалния… Доктор Еркхарт, ти надмина всички.

Етан разочаровано помръкна; ятото тъмнокоси синове с блестящи очи изчезна някъде зад границата на мечтите.

— Извинявай. — каза той, ставайки. — Не исках да те обидя. Ще си тръгвам.

— Много лесно се предаваш. — отбеляза Ели, гледайки към стената.

Етан побърза отново да седне и нервно стисна ръце между коленете си. Мозъка му трескаво търсеше нови доводи.

— Всички момчета ще получат прекрасно възпитание. Моите — без съмнение. Ние много внимателно подбираме кандидатите за бащинство. А на мъжете, които не се справят с родителските си задължения, могат да им отнемат синовете и да ги дадат на друг — срам и позор, който всеки се опитва да избегне.

— Е, и какво ще получа от всичко това?

Етан много сериозно обмисли въпросът й.

— Нищо. — честно отговори той най-накрая. Мярна му се мисълта да предложи на Ели пари (все пак е наемница), но Етан бързо я отхвърли. В това имаше нещо неправилно, макар че не можеше да каже точно какво. Оставаше само да разпери ръце.

— Нищо… — тя тъжно поклати глава. — И коя жена може да устои пред „нищо“? Никога ли не съм ти казвала, че едно от хобитата ми е да си блъскам челото в тухлени стени?

Етан с удивление погледна безупречното й чело — не успя да разбере веднага, че това е шега.

— А ти сигурен ли си, че Атон е в състояние да приеме стотици малки Куин? — отхапвайки последния си неизгризан нокът, попита тя.