Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 113

— Веднага ме хваща параноя. — без да се замисли, отговори Куин. — Винаги търся с какво да ги залепя. А не искаш ли да ме питаш как се чувствам?

— Е, аз и така знам, че всичко ти е наред. — Етан махна с ръка. — Ако не броим изкълчването и натъртванията. Говорих с доктора. Болкоуспокояващи, никакви резки движения, и след няколко дена всичко ще мине.

Тя наистина изглеждаше добре. Нездравата бледност беше изчезнала, останала беше само лека скованост на движенията — пречеха й шините на лявата ръка. Куин беше успяла да се откаже от болничния халат — символ на болния — и сега отново беше в обичайната сиво-бяла униформа, макар и без куртката. И вместо ботуши — домашни чехли.

— Е, как изглеждам? — поинтересува се Ели, проблясвайки с очи. — И как се отнасяш сега към жените, доктор Еркхарт?

— Ами… — той се замисли. — Боя се, че горе-долу така, както ти — към отворените прозорци. Някога опитвала ли си да свикнеш с прозорците? Или да се научиш да им се радваш?

— Разбира се. Е, мен винаги са ме смятали за търсачка на приключения. — На устните й заигра усмивка. — Никога няма да забравя първото си пътешествие на планета, след като подписах договор с дендарийските наемници — тогава това бяха все още хората на Озер, преди адмирал Нейсмит. Цял живот си мечтаех да поживея малко на истинска планета. Мъгливи планини, океански вълни и други такива… В справочника беше казано, че климатът на тази планета е „умерен“, и аз помислих, че това значи „мек“. А кацнахме за аварийно зареждане насред ледена пустиня. Наоколо бушуваше виелица. Мина цяла година, преди отново да се включа в планетно задание.

— Мога да си представя. — Етан се разсмя и леко поуспокоен, седна на леглото.

— Да, — тя поклати глава, — можеш да си представиш. Това е едно от най-удивителните ти качества — сигурно още от дете си такъв. Тоест, имаш развито въображение и си способен да видиш всичко през погледа на друг човек.

Етан смутено сви рамене.

— Просто винаги съм искал да науча нещо ново, да разбера кое как е. Но повече от всичко ме увлече молекулярната биология. Между другото, теолозите не считат любопитството за добродетел.

— М-м, това е така. А как мислиш, съществуват ли добродетели не духовни, а плътски?

Тази неочаквана мисъл хвърли Етан в дълбок размисъл.

— Аз… не знам. Трябва да съществуват. Сигурно просто се наричат по друг начин. И въобще аз мисля, че няма нови добродетели под слънцето, впрочем както и нови грехове. — каза той и преди Куин да заяви, че тук не са под слънцето, а тъмната звезда около която се въртеше станция Клайн едва ли можеше да мине за слънце, побърза да продължи. — Между другото, за нещата, плътските… аз… да… докато не си се върнала при дендарийските наемници, исках да те помоля, ако… мм… е, сигурно ще го сметнеш за много необичайна молба. Ако, разбира се, не се обидиш. — нервно завърши той.

Куин беше цялата във внимание. Тя наклони глава настрани и усмихнато го погледна с блестящи очи.

— Докато не ми кажеш какво искаш, как мога да ти отговоря? Но ми се струва, че всичко това вече съм го чувала. И така, по-смело!