Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 111

— Е, половината явно наистина си е отработила. — розовия сви рамене. — Ти левачка ли си или деснячка, Куин?

— Деснячка.

— Отчисли й неустойката от лявата ръка и да си вървим.

Кафявият рязко пусна Куин и с мълниеносно движение усука левия й лакът. Чу се хрущене. Куин даже не изохка, а Си отново се вкопчи в Етан, който скочи да й помогне. Отмъстителите на Бхарапутра спокойно се отдалечиха и се скриха в най-близката асансьорна шахта.

— По дяволите, мислех че никога няма да се разкарат. — Куин въздъхна. — Хич не ми се искаше службата по безопасност да ги прибере и да им устрои кръстосан разпит. — Пребледнявайки от болка, тя се плъзна на пода. — Не, бойните задания са къде-къде по-добри. Страхувам се, че работата на разузнавач ми харесва по-малко, отколкото смяташе адмирал Нейсмит…

— Сигурно ти е трябва доктор, командире? — прокашляйки се попита Етан.

— Аха. — невесело се усмихна тя. — А на теб?

— Аха…

Етан тежко се отпусна на пода до нея. В ушите му още звънеше, а стените на стаичката изглежда пулсираха. Той се замисли над думите й.

— Това случайно да не ти е първото разузнавателно задание?

— Аха.

— Ама че късмет извадих!

Подът като че ли приканваше към почивка; никога досега твърдото метално покритие не се беше струвало на Етан толкова меко и умиротворяващо.

— Службата за безопасност е на път. — отбеляза Куин и погледна към Си, който безпомощно се беше навел над нея. — Какво ще кажеш, ако им съдействаме малко, опростявайки сценария? Изчезвай, господин Си. Ако не хукнеш да бягаш, в този зелен комбинезон никой няма да ти обърне внимание. Заеми се там с някаква работа ли, що ли.

— Аз… Аз… — Терънс Си разпери ръце. — Как да ви се отблагодаря? На двама ви?

— Не се притеснявай. — намигна му Куин. — Все нещо ще измисля. А иначе никакви телепати не съм виждала тук днес. А ти, докторе?

— Нито един. — охотно се съгласи Етан.

Терънс Си объркано поклати глава, хвърли поглед по коридора и изчезна в асансьорната шахта…

Когато представителите на службата за безопасност най-накрая пристигнаха, те арестуваха само Куин.

ГЛАВА 14

Минавайки през детектора за оръжие без да предизвика звън, Етан облекчено въздъхна. Той се намираше в отделението за предварителен арест на службата за безопасност на станция Клайн. Всичко тук изглеждаше строго и делово: никакви цветя, фонтани, изкуствени пейзажи. Преднамерената строгост на помещението оказваше нужното въздействие — едва пристъпил вътре, Етан веднага се почувства като обвиняем.

— Командир Куин се намира в медицински изолатор номер три, господин посланик — информира го охранителя, прикрепен към него като придружител. — Насам, ако обичате.

Нагоре по асансьорната шахта и после по коридорите. Живота на станцията, помисли си Етан, сигурно трябва генетично да изработва у обитателите на Клайн прекрасно чувство за ориентация. Без да говорим за възприемчивостта към тънките различия в оттенъците… Далтонистът би бил инвалид тук. Униформата на службата за безопасност, както всичко останало на станцията, беше цветнокодова: съотношението на черно и оранжево се променяха в зависимост от званието. Най-низшите охранители ходеха в оранжево с черни ивици; но придружителя на Етан се спря, за да отдаде чест на сивокос мъж в чисто черна униформа с едва забележима оранжева ивичка, който вяло отговори на поздрава. Цялата йерархия в станция Клайн можеше да се определи по цветовете и оттенъците.