Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 109

Етан забърза към телепата. На другия край на дока, по трапа бързо се спускаха двама души. Първия беше същото онова розово видение от булеварда, втория — мургав мъж в искрящо кафяви дрехи, плътно покрити с елегантни шарки. Те се доближиха до Куин, която вместо да посрещне спасителите си с отворени обятия, стремително полази по стената като паяк, бързащ по собствените си работи.

Тъмнокожите хванаха Куин за глезените и я дръпнаха надолу, явно без да се притесняват че може да си разбие главата. Точния удар от карате, с който Ели се опита да срази кафявия, попадна в празно пространство. Розовият изви ръцете й зад гърба, а кафявият със замах я удари в корема, изкарвайки заедно с въздуха и желанието за съпротива.

Хващайки Куин от двете страни, те я повлякоха към резервният изход. А през другите коридори в дока вече нахлуваха аварийните бригади.

— Те… те хванаха Куин! — извика Етан, помагайки на Терънс да стане. — Кои са тези? Какви са тези?

Си погледна към бягащите хора.

— Архипелага Джексън? Хората на Бхарапутра? Тук? Напред! Трябва да й помогнем!

— И по-бързо, докато има какво да дишаме…

Пред шлюза им се наложи да почакат няколко ужасни мига, усилено работейки с челюсти за да предпазят тъпанчетата си. Налягането в блокирания отсек бързо падаше. Да се натиска бутона или дори да се удря с юмрук по него беше безсмислено: шлюзът беше блокиран. Вратата се отвори едва след като оттам излязоха хората на Бхарапутра със своята пленница.

Си и Етан се хвърлиха вътре, но там отново им се наложи да чакат, докато се изравни налягането. Похитителите получиха още няколко минути аванс. Най-накрая Етан успя да поеме дъх с пълни гърди. Той разбра, че не беше прав — въздуха на станцията беше най-прекрасния в цялата галактика.

— И как, по дяволите, Милисор и Рау са успели да избягат от Карантината? — задъхано запита той. — Аз си мислех, че оттам дори вирус не може да се измъкне.

— Сети ги отърва. — отговори Си. — Неизвестно как се получи, че точно на него поръчаха да ги отконвоира до дока за депортация. Те спокойно излязоха през главния вход. Всички удостоверения и документи бяха в ред. Едва ли дори Куин осъзнава колко дълбоко са успели да проникнат в компютърната мрежа на станцията, докато са седели тук.

Най-накрая втората врата на шлюза със съскане се отвори и Етан и Си с всички сили се втурнаха по коридора след похитителите, които впрочем вече бяха успели да изчезнат. Още на първото кръстовище се наложи да спрат.

Си изпъна напред ръка и се завъртя няколко пъти около оста си като стрелка на развален часовник.

— Натам… — и той посочи наляво.

— Сигурен ли си?

— Не.

Въпреки това те се понесоха в указаната посока. И още на следващото кръстовище бяха възнаградени: отдясно се дочу познат протестиращ вопъл. Те се хвърлиха към вика и се оказаха в студено и влажно помещение до товарния асансьор.