Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 110

Кафявият беше вдигнал Куин, притискайки лицето й към стената и извивайки ръцете й зад гърба. Тя протягаше пръстите на краката си, опитвайки се да достигне пода, но безуспешно.

— И така, командире! — каза розовия. — Нямаме много време. Къде са?

— Ще рече човек, че само за това си мечтая — да се наслаждавам по-дълго на компанията ви. — сопна се Куин. Тя говореше доста неясно, понеже едната й буза беше залепена за стената. — Ох! Не е ли по-добре още сега да се приберете в посолството, докато не е нахлула службата за безопасност? След взрива ще претърсват навсякъде.

Розовият рязко се обърна към звука от стъпките на Етан и Си и извади плазмотрона.

— Спри! — каза Си, хващайки Етан за ръката.

— Това са приятели! — извивайки се, запищя Куин. — Това са приятели, приятели, не стреляйте, всички тук сме приятели!

— Нима? — със съмнение попита Етан. Изведнъж се почувства много объркан.

— Наемниците, които вземат парите предварително и не изпълняват заданието си, нямат приятели. — поучително отбеляза кафявия. — А ако имат, то не за дълго.

— Работих върху заданието. — възрази Куин. — Вие, грубияни такива, не сте в състояние да оцените всички нюанси. Вие можете да разхвърляте навсякъде трупове, като боклук, и да се скриете под крилото на вашия консул. Не ви пречи, ако ви депортират от станция Клайн или ви обявят за персона нон грата ако ще и за вечни времена. А аз трябва да играя по правилата, за да мога да се върна някога тук. Представете си колко внимателно трябваше да действам!

— За внимателна работа имаше на разположение почти шест месеца. — каза розовия. — Барон Луиджи си иска парите. Това е единствения нюанс, който трябва да оценя.

Кафявият повдигна Куин с още няколко сантиметра

— Ох-ох-ох, добре де, няма проблеми! — изпищя Куин. — Вашата кредитна карта е в десния вътрешен джоб на куртката ми. Можете да си я вземете.

— А къде ти е куртката?

— Милисор ми я взе. Остана там, на дока. Ох! Честна дума!

— Изглежда е вярно. — замислено проточи розовия.

— На дока сега е пълно с агенти по безопасността. — отбеляза кафявия. — Май се опитва да ни излъже.

— Чуйте, момчета, нека да поразсъждаваме трезво, а? — започна Куин. — Договорът ми с барон Луиджи беше: половината предварително, половината накрая. И така, с Окита вече се справих. Това е четвърт.

— Това не е четвърт, а само думи. Къде са доказателствата? Аз например не съм виждал тяло. — каза розовия.

— Нюанси, генерале, нюанси.

— Майор. — машинално я поправи розовия.

— И после, аз току-що премахнах Сети. Това вече е половината. Струва ми се, че сме на чисто.

— Бомбата, между другото, беше наша. — отбеляза кафявия.

— Вие какво, не сте доволни от резултата ли? Чуйте, в края на краищата съюзници ли сме или не?

— Не. — отряза кафявия и я вдигна още по-високо.

От коридора се чуха викове, тропот на крака и подрънкване на оръжия. Розовия побърза да скрие плазмотрона под куртката си.

— Време е.

— А с нея какво ще правим? — запита кафявия.