Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 108

— Спрете! — изкрещя той.

За негово огромно учудване те наистина спряха, оценявайки обстановката. Рау беше загубил парализатора си по пътя, но Милисор бързо извади малък блестящ иглен пистолет. Етан ясно си представи как малките стрелички се забиват в тялото му, пръскат се от удара и го превръщат в кървава каша…

Тогава Терънс Си се измъкна от здравите ръце на Рау и с вика „Не!“ застана пред Етан, разпервайки ръце. Много трогателен жест, но напълно безсмислен.

— Ти си мислиш, мутант, че трябва да те оставим жив само защото културите са изгубени? — яростно закрещя Милисор. — Щом искаш да умираш — умирай, за Бога, няма да ти преча. — Сетагандиеца вдигна оръжието си. — А, мамка му! — краката му се откъснаха от пода и той отчаяно замаха с ръце, опитвайки се да възстанови равновесието си.

Етан се вкопчи в Си. Струваше му се че коремът му мирно плува някъде напълно независимо от него. Етан разстроено огледа дока и видя Куин — стигнала до отсрещната стена, тя правеше някакви магии с контролния панел за инженерна защита, на когото беше успяла да махне капака.

През това време Милисор успя да свикне с непривичното положение. Възстановявайки равновесието си, той отново вдигна игломета. Куин изкрещя и запрати капака на панела към гем-полковника. Тежкия предмет разсичаше въздуха със свистене, но още на половината път се разбра, че Ели не е уцелила. Пръстът на сетагандиеца се напрегна върху спусъка и…

Милисор се озари от сияещ ореол, като светец-великомъченик, изгарящ не на клада, а в ослепително синия плазмен лъч. Етан инстинктивно се отдръпна. Вонята на горяща плът, тъкан и пластмаса стана нетърпима. Гем-лорда се оцвети в червено, после в пурпурно, трепна за последен път и изчезна в пламъка.

Игления пистолет отлетя настрани. Рау се опита да го хване, но не успя и се завъртя във въздуха, въртейки глава в търсене на неизвестния противник. Капакът, хвърлен от Куин, рикошира в стената и се понесе назад, изсвистявайки на няколко сантиметра от главата на Етан.

— Ето го! — закрещя Терънс Си, махвайки с ръка към мостчетата. Там отгоре се движеше розово петно и дулото на оръжието му сочеше сетагандийския капитан. — Не го пипай! Моя плячка! — Си нададе боен вик, отблъсна се от Етан и полетя към Рау. — Сам ще те убия, копеле!

Единствената полза от вдъхновения порив на Терънс Си беше, че инерцията отхвърли Етан назад и той се оказа до външната стена. Даже успя да спре без да си счупи китките.

— Не, Терънс! Недей! Ако някой стреля по сетагандиеца, по-добре да се махнеш от пътя им!

Но вятъра заглушаваше виковете на Етан. Вятър?! Значи пробойната се разширяваше. Във всеки момент всичко тук можеше да се взриви от декомпресията…

Куин плавно завъртя регулатора на гравитацията и двете преплетени в схватка тела започнаха бавно да падат към пода. Тялото на Етан също престана да плющи като знаме от вятъра и той увисна във въздуха — впрочем, не много високо. Основателно опасявайки се че Куин може да повтори трика на Хелда с птиците, Етан побърза да пропълзи надолу.

Схватката беше кратка. Леко отблъсвайки Терънс Си от себе си, Рау се хвърли към въздушния тунел, свързан с кораба. Две крачки — и той се разтопи като восъчна фигура в огнения поток плазма, излизащ вече не от едно, а от две дула някъде отгоре. Си, застанал на четири крака, зяпна широко с уста. Даже той не би пожелал на врага си такава смърт.