Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 106

— О, Бог-Отец! — ужасено простена Етан. — Съвета на Населението ще реши, че съм паднал толкова ниско, че се занимавам с любов във въздушен тунел с жена!

— Не дай Боже, — като ехо повтори Куин, явно наплашена не по-малко от Етан, — адмирал Нейсмит да реши, че съм била толкова глупава, че съм правила любов във въздушен тунел с кой ли не!

В този момент Терънс Си внезапно се напрегна, но в гърба му незабавно се опря дулото на парализатора.

— Дори не си го помисляй, мутант! — изръмжа Рау. — Нямаш никакъв шанс. Още едно неправилно движение и ще те доставим на борда парализиран. — Той се озъби. — Ти не искаш да пропуснеш шоуто което ще изнесат твоите приятели, нали?

Си ту свиваше, ту отпускаше юмруци; отчаяние и ярост се бореха в него, и двете еднакво безсилни.

— Простете ми, докторе. — прошепна той. — Те опряха невроразрушител до слепоочието й и аз знаех, че това не е блъф. Надявах се, че може би вие все пак няма да дойдете. По-добре веднага да им бях позволил да я убият. Простете, простете ми…

Куин насмешливо се усмихна и от разбитите й устни отново потече кръв.

— Не си струва толкова жарко да му се извиняваш, Си. Дори и да беше отказал, това нямаше да го спаси.

— Изобщо няма за какво да се извинявате. — твърдо каза Етан. — Аз сигурно щях да постъпя по същия начин.

Непознатия с невроразрушителя с жест заповяда на Етан и Куин да се отдалечат към външната стена. Те послушно закрачиха към далечния край на дока.

— И все пак, кой е този? — тихо попита Етан. — Сети?

— Позна. Трябваше докато още имах възможност, да го застрелям в гръб и да си получа втората част от възнаграждението на Дом Бхарапутра. — гнусливо намръщена отговори Куин и след кратка пауза добави: — Как мислиш, ако сега скоча върху този идиот, ще успееш ли да дотичаш до най-близкия коридор и да се измъкнеш от парализатора на Рау?

Петдесет и няколко метра по пресечена местност.

— Не. — честно отговори Етан.

— А ако скочиш в онзи въздушен тунел там?

— И после какво? Да си стоя там и да им се плезя, докато не дойдат и не ме застрелят?

— Тогава, — спокойно обобщи Куин, — предлагам ти да измислиш нещо по-добро.

Етан машинално мушна ръка в джоба и напипа продълговат предмет.

— Може би с това нещо ще успеем да спечелим малко време? — попита той, вадейки кристала със съобщението.

— Това пък какво е?

— Ами някакво свръхтайнствено нещо. Докато идвах насам, някакъв човек се приближи към мен на булеварда и ми я връчи — каза, че там има информация за Милисор. Съобщението ще се появи след набиране на армейският му номер. Той каза, че трябва да предам тази капсула на гем-полковника, ако случайно го срещна…

Куин застина, хващайки Етан за ръката.

— Какъв цвят беше?

— Кой?

— Мъжът, разбира се, мъжът!

— Розов. Тоест, беше с розова куртка…

— Не дрехите, мъжът!

— Интересен цвят, нещо като кафе. Изглежда извънредно елегантно. Бих желал да намеря такъв генотип за Атон…