Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 104
Лоис Макмастър Бюджолд
— Ах… — непознатия се усмихна. — Вероятно така и ще направя. И все пак, кой знае накъде ще се завърти колелото на съдбата? За всеки случай вземете кристала, а ако не ви се предостави възможност да му го предадете, просто го изхвърлете.
Той се опита да пъхне холокристала в ръцете на Етан, но той отскочи назад и се отдръпна. Въпреки очакванията му, кривоносият не го подгони. Той се спря, поклати глава и остави капсулата на пейката.
— Оставям това на вашата преценка, господине. — Непознатият галантно се поклони и се обърна, възнамерявайки да си тръгне.
— Няма да се докосна до нея. — решително заяви Етан. Мъжът, крачещ към най-близката асансьорна шахта, се огледа през рамо и се усмихна. — Ще я отнеса в службата за безопасност! — изкрещя Етан. Изкачвайки се по прозрачната тръба, мъжът доближи длан до ухото си и поклати глава. — Аз… Аз… — Когато розовата куртка изчезна от погледа му, Етан тихо изпсува.
Той няколко пъти обиколи пейката, поглеждайки малката капсулка и накрая, ръмжейки възмутено, я пусна в джоба си. При първа възможност ще предаде кристала на капитан Арата и нека капитана сам да се оправя с нея. Той погледна хронометъра си — трябваше да побърза.
До товарния док, разположен на противоположната страна на станция Клайн, Етан се добра на автокар. Този път той взе със себе си карта и не направи нито един погрешен завой.
На дока беше подозрително тихо. Работеше само един от въздушните тунели, съединен с малък кораб — вероятно експресен куриерски, нает специално за извънреден рейс. Във всеки случай това не беше бавен товарен кораб. Изглежда бюджета на Куин е направо гумен, помисли си със завист Етан.
Терънс Си, все още в същия зелен комбинезон, унило седеше сам върху багажния контейнер.
— Бързо пристигнахте, доктор Еркхарт. — каза той, забелязвайки Етан.
Етан погледна към въздушния тунел.
— Мислех, че ще заминете с някой обикновен, планов полет. Даже не предполагах, че предпочитате да пътешествате в комфорт.
— А аз си мислех, че изобщо няма да дойдете.
— Защо? Защото съм разбрал цялата истина за онзи товар? — Етан сви рамене. — Не мога да кажа, че одобрявам постъпката ви. Но, отчитайки проблемите, стоящи пред вашата… пред вашата раса… между другото, предполагам, че с подобни трудности се сблъсква всяко малцинство… Да… Изобщо, мисля че съм в състояние да ви разбера.
На лицето на Си се мярна унила усмивка и веднага изчезна.
— В състояние? Впрочем, разбира се. Вие сте в състояние… — Той поклати глава. — Трябваше да се изразя по друг начин: аз
Етан погледна в посоката, към която кимна Си.
В сянката на решетъчната подпора стоеше Куин. Но това беше съвсем различна Куин — измъчена и разстроена. Универсалната й куртка беше изчезнала някъде. Беше само по черна тениска и униформени панталони. И ботушите й липсваха. И веднага след като излезе на светло, Етан разбра, че в кобура й няма парализатор.
Куин вървеше, побутвана от непознат мъж, облечен в черната униформа на службата по безопасност на станция Клайн. И така, най-накрая я хванаха. Етан едва не се изхили. Интересно, как ли ще се измъкне този път Куин…