Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 102

На вратата Етан се обърна.

— Напускам ви, гем-полковник, и ви предлагам да помислите върху следното: ако още в началото на нашето познанство не бяхте направили с мен това, което направихте, а просто ме бяхте убедили, сега всичко щеше да е различно.

Милисор сви юмруци и задърпа завързаните си ръце. Най-накрая самообладанието му изневери.

* * *

И така, Етан се върна в стаята, наета в деня на пристигането му на станция Клайн и пустееща оттогава. Той се похвали за предвидливостта: понеже жилището беше платено за седмици напред, никой не беше изхвърлил нещата му. Струваше му се че е излязъл оттук само преди няколко минути. Той взе душ, обръсна се, най-накрая облече собствените си дрехи и си поръча лека закуска.

Когато стигна до кафето, Етан въздъхна горчиво. Минаха вече две седмици — трябваше да уточни датата, защото в главата му всичко се беше объркало, — загубени за всякакви авантюри. В какви ли не роли не игра! Стръв за Куин, подвижна мишена за гем-полковник Милисор, покровител на Терънс Си, и изобщо — топче за пинг-понг. А какво получи в замяна? Житейски опит? Да, след като върна червения комбинезон и ботушите, не му останаха други трофеи. Етан извади кредитната си карта и внимателно я огледа. Някъде там все още стоеше миниатюрния „бръмбар“ на Куин. Може би ако закрещи в картата, в лявото ухо на Куин ще прозвучи оглушителен писък? Но нали тя си замина и без съмнение, завинаги. А освен това на хората които разговарят с кредитната си карта се гледа с подозрение даже тук, на станция Клайн.

Етан легна, но беше толкова напрегнат, че не успяваше да заспи. Кое време е сега — ден или нощ? На станция Клайн дори това не можеше да се разбере. Той не можеше да определи за кое се беше затъжил повече: за денонощния цикъл на Атон или за свеж въздух. Той мечтаеше за дъжд, за студен пронизващ вятър, който би разкъсал паяжината, обгърнала мозъка му. Можеше, разбира се, да включи климатика, но това едва ли щеше да промени нещо…

Етан загуби цял час в безплодни размишления за това, какво трябваше да каже или направи, и за това, какво стана в действителност. Най-накрая той заряза това занимание, облече се и излезе. След като съня бягаше от него, трябваше да използва времето си за нещо смислено.

Той отново се отправи към онова ниво на Транзитната Зона, където се намираха посолствата и консулствата и пристъпи към щателно издирване на надеждни доставчици на биологична продукция. Изборът беше голям. Само на Колония Бета имаше деветнайсет различни износители — от чисто търговски предприятия, та до спонсорирания от държавата генетичен фонд в университетския град Силика — фонд, попълван с клетъчни култури от най-надарените и талантливи донори. И въпреки че Етан изобщо не възнамеряваше да следва съветите на Куин, Колония Бета наистина му изглеждаше най-добрия вариант. Жената стояща зад компютъра с търговска информация увери Етан, че няма да бъде разочарован. Етан почувства прилив на сили: най-накрая свърши необходимата работа, при това бързо и качествено. И с жената-диспечер се държа така непринудено, както с обикновен, нормален мъж. Нищо сложно, изглежда…