Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 103

Той се върна в стаята си, хапна набързо и седна пред ком-пулта — да открие откъде може да купи най-евтиния билет за Колония Бета и обратно. Най-краткия маршрут минаваше през Ескобар. Освен това така можеше без излишни разходи да провери още един потенциален източник. Поне половината Съвет на Населението щеше да е доволна, ако успееше да икономиса поне малко.

Най-накрая всички решения бяха взети и умората си взе своето. Етан полегна за минутка…

* * *

Няколко часа по-късно настойчивия звън на интеркома го изтръгна от забвението. Етан се беше стоварил на леглото с обувките и беше заспал в много неудобна поза, от което единия му крак беше изтръпнал и сега започна тъпо да го боцка. Той се добра до масата и натисна бутона „Приемане“.

Над холограмната плоча се материализира лицето на Терънс Си.

— Доктор Еркхарт?

— Да. Не очаквах, че ще се обадите. — Етан потри очи. — Предполагам, че повече не се нуждаете от убежище на Атон. И двамата с Куин сте еднакво практични.

Си се намръщи: видът му не беше много щастлив.

— Наистина, скоро заминавам. — каза той с подтиснат глас. — И бих искал да се срещна още веднъж с вас, за да… за да ви поднеса извиненията си. Може ли да се срещнем на товарен док C-8? Веднага?

— Моля. — отговори Етан. — Значи заедно с Куин се отправяте към дендарийските наемници?

— Сега не мога да ви кажа нищо. Извинете. — Изображението на Си се смени с трепкащи снежинки и екрана изгасна.

По време на този кратък разговор Куин се мяркаше зад рамото на Си — вероятно, за да потвърди думите му. Етан подтисна недостойния порив да се свърже със службата за безопасност и да съобщи на капитан Арата къде да търси наемницата. С Куин бяха квит: от помощта и вредата се бе получило нещо средноаритметично. Етан получи отговора на загадката, Ели — разузнавателните си данни. Нека всичко си останеше така.

Когато Етан излезе от хотела, някакъв мъж, стоящ замислено до басейна със златните рибки рязко се надигна и тръгна насреща му.

Етан едва не хукна напосоки по булеварда, издавайки параноидални вопли. Този човек не можеше да е неуловимия Сети. За сетагандиец външността му беше крайно неподходяща: висок, мургав, с извит нос и облечен в розова копринена куртка с алени бродерии.

— Доктор Еркхарт? — вежливо запита непознатия.

Етан се спря, спазвайки дистанцията. Ако това е още един проклет шпионин, Етан без колебания ще го бутне в басейна за храна на рибите.

— Да?

— Бих искал да ви помоля за малка услуга, ако разрешите.

— Никакви услуги. — сурово заяви Етан.

Мъжът извади от джоба си продълговат предмет, който се оказа миниатюрен холокристал.

— Ако случайно се срещнете с гем-полковник Луис Милисор, навярно няма да ви затрудни да му предадете тази капсула? Съобщението ще се появи след набиране на армейският му номер.

Не, право в басейна!

— Полковник Милисор е арестуван от службата за безопасност на станция Клайн. Ако искате да му съобщите нещо, идете там.