Читать «Етан от Атон» онлайн - страница 100

— Всеки наемник си има цена. Това не е задължително да са пари. Звания, власт, привилегии.

— Не. — твърдо каза Етан. — Тя изглежда е влюбена в своя командир. Наблюдавал съм подобно явление в армията на Атон — преклонение на младшите офицери пред своите командири. Някои от старшите се възползваха от това, други — не. Не знам към коя категория се числи нейния адмирал, но във всеки случай не мисля, че вашата цена би била по-голяма.

Арата кимна утвърдително и неизвестно защо пребледня.

— И на мен ми е познато това. — въздъхна гем-полковника. — Какво пък, има ги всякакви. Жалко… Трябва да призная, — продължи той, — че вие, докторе, много ме озадачихте. Ако не сте съучастник на Терънс Си, значи сте негова жертва. Не е много умно да го криете след онова, което той се опита да направи на вашата планета.

— Единственото, което той искаше от Атон беше да получи убежище. И аз не намирам нищо престъпно в това. При вас, в галактиката, вече се нагледах на такива неща, че напълно разбирам желанието му. Самият аз нямам търпение да се върна вкъщи.

Веждите на Милисор рязко скочиха нагоре — едно от малкото движения, които му бяха достъпни в момента.

— Боже мой, докторе! Започвам да подозирам, че вие наистина сте онзи наивен простак, който изглеждахте. А аз си мислех, че знаете какъв фокус беше направен с вашата поръчка…

— Да, Си е сложил в него материал от жена си. Избива го на некрофилия, вероятно. Само че, отчитайки възпитанието му, остава само да се учудваме, че по принцип е нормален човек.

Полковникът изведнъж се разсмя, и това беше така неочаквано, че на Етан, който не виждаше в думите си нищо смешно, му стана неловко.

— Разрешете да предложа на вашето внимание два факта. — заговори Милисор след като се успокои, — Две тайни, станали безсмислени след като онази идиотка извърши своята героична вредителска постъпка. Първо. Генния комплекс, ъ-ъ… за който вие знаете, — той хвърли поглед към Арата, — беше рецесивен и можеше да се появи във фенотипа само при наличието му и в двете родителски клетки. Второ. Всяка — чувате ли, всяка — от културите, изпратени на Атон, беше „заразена“ с този комплекс. Помислете върху това, докторе.

Етан се замисли.

В първото поколение яйцеклетъчните култури ще предадат скритите си рецесивни гени на децата; после — на всички деца, родени на Атон. Когато момчетата пораснат и станат бащи, телепатичния дар в резултат на повторното кръстосване ще се прояви статистически в половината от цялото население. При третото поколение във втората половина той ще премине от скрито във функционално състояние, и т.н. до момента, в който телепатичното болшинство не започне активно да измества не-телепатите.

Но тогава дори не-телепатите ще бъдат носители на тези гени и следователно, потенциални бащи на синове-телепати. И в крайна сметка цялото население щеше да се окаже заразено от генетичния комплекс и вече нищо нямаше да може да се направи.

Въпросът „Защо Атон?“ мигновено стана риторичен. Разбира се, че Атон. И само Атон.

От смелостта, красотата и чудовищността на замисъла на Си на Етан му секна дъха. Всичко съвпадаше със зашеметяващата убедителност на математическо доказателство. Сега дори беше ясно защо Си толкова бързо е изхарчил своя „куп пари“.