Читать «Подаръци за зимния празник» онлайн - страница 9

Той погледна темето на безупречно сресаната глава, опитвайки се да разбере как тази жена винаги успява да го накара да се чувства като четиригодишно момченце — или да му внуши желанието да избяга и да се скрие в някой голям чувал. Опитвайки се някак да се утеши, Роик си помисли, че тя действа точно така и на собствения си племенник, който вече беше на трийсет и една и който трябваше вече да е свикнал с нея.

Той се яви на пост в посоченото време — и му се наложи да почака още около двадесетина минути, а може би и повече. Някаква младша шивачка го помоли да почака и му предложи по избор чай или вино, но той вежливо отказа. Най-накрая вратата се отвори и отначало до него достигнаха гласове.

Баритонът на Таура беше невъзможно да се сбърка.

— Не зная, лейди Алис. Никога в живота си не съм носила такива поли.

— Няколко минути ще потренирате: ще седнете, ще станете, ще се разходите. А, Роик се е върнал. Добре.

Лейди Алис влезе първа — и колкото и да беше странно, започна да наблюдава Роик. След нея в стаята влезе видение в яркозелено.

О, разбира се, това пак беше Таура, но… Кожата й, изглеждаща жълтеникава и мътна на розовия фон, сега изглеждаше като сияеща слонова кост. Зеления жакет плътно прилепваше по талията. По нагоре — бледи рамене и дълга шия изникваха като цвете над бялата ленена якичка. Изящен жакет до бедрата. Тясна зелена пола до средата на глезените. Широки маншети, обшити с тънък бял шнур — китките й вече изглеждаха не гигантски, а напълно пропорционални. Розовият лак беше изчезнал, заменен от тъмен, с цвят на червено дърво. Гъстата коса, отметната на гърба се беше превърнала в тайнствено заплетен възел, плътно притиснат към главата и украсен със зелена… шапка? Накратко — някакво хитроумно нещо, леко наклонено встрани. Странната форма на лицето й вече изглеждаше художествена и изискана, а не уродлива.

— Да-а. — каза лейди Ворпатрил. — Така е добре.

Роик затвори устата си.

Криво усмихвайки се, Таура внимателно пристъпи напред.

— Аз съм телохранител. — каза тя, явно продължавайки разговора си с лейди Ворпатрил. — Нима в това облекло ще мога да ритна някого по зъбите?

— На жените, облекли този костюм, няма да им се налага да правят това сами. — отговори лейди Алис. — Ще се намерят желаещи да избият зъбите на онзи, който й е досадил. Нали, Роик?

— Ако не се изпотрепят един-другиго в навалицата. — изтърси Роик и се изчерви.

Ъгълчето на устните й леко се повдигна. Златистите й очи заискриха, точно като шампанско. Таура забеляза в ъгъла на стаята голямо огледало в резбована рамка и, приближавайки се, започна да разглежда онази част от себе си, която успя да се отрази в него.

— Така… значи това е ефектно?

— До ужас! — потвърди Роик.

И веднага улови яростния поглед, хвърлен към него от лейди Алис иззад гърба на Таура. Устните й безмълвно произнесоха: „Не, глупако!“. Той млъкна изплашено.

— О! — зъбатата усмивка на Таура угасна. — Но аз и без това плаша хората. Човешките същества са толкова крехки! Ако успееш да ги хванеш както трябва, може да им откъснеш главата. Искаше ми се да се харесам на… някого. За разнообразие. Може би все пак ще е по-добре да облека розовата рокля с панделките?