Читать «Подаръци за зимния празник» онлайн - страница 7

— Как се справя госпожа Ворсоасон? — скромно се поинтересува Роик.

Той вече два дни се измъчваше от въпроса дали да доложи на някой за онзи пристъп на сълзи, но бъдещата м’лейди едва ли се досещаше, че тихият й плач в един от тъмните коридори на замъка Воркосиган беше в присъствието на един бързо оттеглил се свидетел.

Съдейки по това, колко затворено стана изведнъж лицето на м’лорд, той може би знаеше за това.

— Тя сега има… много допълнителни проблеми. Ще се опитам по възможност да я освободя от всички организационни задачи.

На Роик му се стори, че свива рамене далеч не толкова уверено, колкото би могъл.

Но м’лорд веднага се развесели.

— Както и да е, искам сержант Таура да остане доволна от посещението си на Бараяр в приказния сезон на Зимния празник. Сигурно повече няма да има възможност да дойде тук. Искам да си спомня тази седмица като че ли… По дяволите, искам да се чувства като Пепеляшка, която с едно махване на вълшебната пръчица се озовава на бала! Бог ми е свидетел, че го е заслужила. Полунощ настъпва твърде бързо.

Роик се опита да свикне с мисълта как лорд Воркосиган играе ролята на кръстник-вълшебник за тази великанка.

— Да… И кой е прекрасният принц?

Усмивката на м’лорд стана някак крива, а във въздишката му се чувстваше нещо като болка.

— А! Да. Сега това е основният проблем, нали?

Той освободи Роик с привичния си небрежен поздрав — неопределено махване с ръка към челото — и отиде при гостите си в библиотеката.

* * *

По време на цялата си служба в градската полиция на Хасадар на Роик не му се беше случвало да влиза в модна къща, която поне малко да прилича на салона на модистката на лейди Ворпатрил. На оживената улица във Ворбар Султана за съществуването му намекваше само скромна медна табелка, на която пишеше „Естела“. Той предпазливо се качи на втория етаж. Застланото с килим дървено стълбище жалостиво скърцаше под тежките крачки на Таура. След като се изкачиха, той надникна в тиха стая, която съвсем спокойно можеше да е гостна на някоя аристократка. Никъде нямаше закачалки с дрехи или поне манекен: само пухкав килим, приглушено осветление, столове и маса, на която без никакво неудобство можеше да се поднася чай даже в императорската резиденция. За негово огромно облекчение лейди Ворпатрил ги беше изпреварила и ги чакаше в стаята, разговаряйки с някаква жена в тъмна рокля.

Таура се приведе за да мине през вратата и отново се изправи. Жените се обърнаха. Роик вежливо се поклони. Той нямаше представа какво точно е казал м’лорд на своята леля, но когато тя погледна към Таура, очите й само леко се разшириха. Втората жена също не трепна при вида на острите зъби, нокти и огромния ръст — но когато погледът й се плъзна по розовия костюм, тя неодобрително се намръщи.

Настъпи мълчание. Лейди Алис отправи към Роик въпросителен поглед и той разбра, че в задълженията му влиза и представяне — както когато въвежда гости в замъка Воркосиган.

— Сержант Таура, миледи. — високо обяви той и млъкна, очаквайки следващите подсказки.