Читать «Подаръци за зимния празник» онлайн - страница 8

Изчаквайки още миг, лейди Алис разбра, че няма смисъл да разчита на него и с усмивка тръгна напред, протягайки ръка.

— Сержант Таура! Аз съм лелята на Майлс Воркосиган, Алис Ворпатрил. Позволете ми да ви приветствам с „добре дошла“ на Бараяр. Моят племенник ми разказа за вас.

Таура нерешително протегна грамадната си ръка, обгърна тънките пръсти на лейди Алис и внимателно ги стисна.

— Страхувам се, че на мен той ми разказа твърде малко за вас. — каза тя. От притеснение гласът й звучеше като хрипливо ръмжене. — Аз не познавам ничии лели. Неясно защо ми се струваше, че ще сте по-възрастна. И… не толкова красива.

Лейди Ворпатрил се усмихна — и то доста одобрително. Роик реши, че само няколкото сребърни кичура в прическата и леко избледнялата кожа издаваха истинската й възраст. Лейди Алис беше стройна, елегантна и уверена в себе си — както винаги. Тя представи Таура на втората жена — госпожа Някоя-си, но не Естела, макар че Роик мислено започна да я нарича именно така. Оказа се, че това е старшата модистка.

— Много се радвам на възможността да посетя родната планета на Майлс… лорд Воркосиган. — каза Таура. — Макар че когато ме покани за сезона на Зимния празник, не разбрах точно за какъв сезон става въпрос — светски или ловен, и какво трябва да си нося — тоалети или оръжие.

Усмивката на лейди Ворпатрил стана леко хищна.

— Но и тоалетите са оръжие, мила — в достатъчно умелите ръце. Позволете ми да ви запозная с останалите оръжейници.

Тя посочи към вратата в другия край на стаята, зад която изглежда се намираха по-скромни работни помещения, с лазерни скенери, пултове за моделиране, камари с екзотични тъкани и опитни шивачки. Или вълшебни пръчки — Роик изобщо не разбираше от тези неща. Втората жена кимна.

— Моля, елате насам, сержант Таура. Лейди Алис каза, че днес трябва да свършим много неща.

— Миледи! — извика паникьосано Роик към отдалечаващите се жени. — А аз какво да правя?

— Почакайте минутка тук, оръженосец. — подхвърли през рамо лейди Алис. — Сега ще се върна.

Таура също се озърна — точно в момента, в който вратата започна да се затваря зад нея. За миг на странното й лице се появи такова изражение, като че ли всеки момент щеше да помоли „Не ме изоставяй!“.

Смееше ли да седне в креслото? Роик реши, че не. Той постоя неподвижно няколко секунди, после обиколи цялата стая и накрая, след като се обърна с гръб към стената, покрита с изящни украшения, зае позата на охранител, в която, благодарение на богатата си напоследък практика, можеше да стои часове наред.

След малко лейди Ворпатрил се върна, преметнала през ръката си вързоп от ярко розова тъкан и връчи всичко на Роик.

— Отнесете това на племенника ми и му предайте, че съм поръчала да ги скрие. А още по-добре — да ги изгори. Изобщо, да прави каквото реши, но при никакви обстоятелства да не допуска отново да попаднат в ръцете на тази млада жена. Върнете се след около… ами… след четири часа. Вие, разбира се, сте най-декоративния от оръженосците на Майлс, но няма нужда да стърчите тук и да задръствате приемната на Естел. Изчезвайте!