Читать «Памет» онлайн - страница 47

— Дръж се прилично — изръмжа Грегор.

Майлс се ухили.

* * *

Когато се върнаха в замъка Воркосиган, Майлс покани двамата комарци да изпият по чашка, преди да съобрази, че в момента има чисто технически проблеми с приемането на гости. Галени започва вежливо да отказва, говорейки нещо за утрешната си работа, но Лайза едновременно с него произнесе:

— О, да, благодаря. С удоволствие ще разгледам къщата, лорд Воркосиган. Тя цялата е пропита с история.

Каквото и да искаше да добави Галени, незабавно го преглътна и, усмихвайки се леко, я последва.

Всички стаи на първия стаж изглеждаха прекалено големи, мрачни и зловещи за трима души; вместо това Майлс ги поведе нагоре, в имащия по-човешки размер малък салон, където му се наложи припряно да обиколи стаята и да смъкне калъфите от мебелите, преди някой да е успял да седне. Той настрои осветлението на напълно романтичната светлина на късна вечер, след което отново полетя по стълбите надолу — през две или три стъпала съответно — в търсене на три чаши и бутилка подходящо вино. Нагоре се качваше вече доста задъхан.

Връщайки се в малкия салон, той откри, че междувременно Галени не се бе възползвал от открилата му се благоприятна възможност. Майлс трябваше да свали покривката само от малкия диван, принуждавайки тези двамата към по-тясно съседство, а не както сега — всеки си беше избрал свое самостоятелно, без съмнение удобно кресло. Сериозният, спазващ старомодните правила капитан, изглежда не съзнаваше тайния копнеж на своята дама към малко романтични глупости. По някакъв странен начин това напомни на Майлс за Таура, принудена от ръста, работата и ранга си да носи постоянно маска на човек, прекалено опасен, за да се подиграваш с него. Лайза изобщо не беше висока, но навярно бе прекалено умна, прекалено съвестна по отношение на обществените и светските си задължения. Тя никога нямаше директно да му предложи. Галени я караше да се усмихва, но не и да се смее. Липсата на каквото и да е усещане за „игра“ помежду им разтревожи Майлс. Той бе убеден, че човек трябва да има изключително чувство за хумор, за да е влюбен и да запази разсъдъка си.

Но в момента Майлс не се чувстваше в състояние да дава съвети на комареца за любовния му живот. Той отново си спомни забележката на Таура: „Опитваш се да подариш това, което искаш за себе си“. По дяволите! Галени вече е голямо момче, можеше и сам да си осигурява цицините.

Да насочи Лайза към разговор за работата й не бе трудно, макар че така нещата ставаха малко едностранчиви: нито Майлс, нито Галени, естествено, можеха да разкажат в отговор за своите строго секретни занимания. И беседата продължи с обсъждане на темите, повдигнати на вечерята: бараяро-комарските отношения и историята. След завладяването на Комар родът Тоскана беше оказал значително съдействие на Империята, което ги беше извело на сегашните им лидерски позиции.

— Но е неправилно — твърдо настояваше Майлс, когато стигнаха до този въпрос, — да се твърди, че са колаборационисти. Мисля, че това определение трябва да се пази само за онези, които са помагали на Бараяр преди нашествието. Върху патриотизма на Тоскана няма петна поради факта, че са отказали да приемат тактиката на „изгорената земя“, или, което е по-точно, че не са изгорели заедно с комарската Съпротива. Точно обратното. — Бараярското нашествие, разбира се, не беше ситуация на взаимна изгода, но в крайна сметка онези, които бяха приели да сътрудничат с новата власт, просто бяха разбрали как да ограничат загубите си и да продължат напред. Сега, едно поколение по-късно, успехът на възраждащата се олигархия, предвождана от Тоскана, показваше състоятелността на тези разсъждения.