Читать «Памет» онлайн - страница 45

Те избягнаха ужасяващия генерал и се срещнаха с Иван и Мартя Куделка, само за да бъдат отново разделени от майордома, който ги настани на тяхната маса в богато украсената Малка трапезария. Майлс реши, че вечерята вървеше добре. Самият той се прояви в целия си блясък, задавайки насочващи въпроси на ескобарската посланичка и търпеливо понасяйки обичайния порой въпроси за своя прочут баща. Седящата срещу него Лайза беседваше с възрастен господин от свитата на посланика. Грегор и капитан Галени размениха няколко изискано вежливи реплики за бараярско-комарските отношения, достойни за нежния слух на галактическите гости. Майлс реши, че са ги настанили на масата на Грегор не заради него самия.

Когато Галени, както разбра Майлс, съзнателно подхвърли на Лайза въпрос за комарския търговски флот, тя повдигна сияещия си поглед. Отговорът й беше адресиран направо към Грегор, над главите на ескобарците:

— Да, сир. Всъщност комарският синдикат на превозвачите, който представлявам, е много загрижен за въпроса, обсъждан в момента от Министерския съвет. Подадохме молба за данъчни облекчения върху печалбите, пряко реинвестирани в капитални подобрения.

Майлс вътрешно изръкопляска на нахалството й: да обработва самия император, докато на масата се поднасяше поредното блюдо. „Да, давай така! Защо не?“

— Да — отговори Грегор, усмихвайки се едва-едва. — Министър Ракоци ми спомена за това. Боя се, че това предложение ще има сериозна и труднопреодолима опозиция в Съвета на графовете, най-консервативните членове на който смятат, че огромните ни военни разходи за отбраната на комарските скокови пунктове трябва да бъдат… хм… пропорционално разпределени между онези, които се намират на предни позиции.

— Но капиталното развитие ще осигури много по-голяма база за данъчно облагане в следващия цикъл. Да източвате прекалено рано пари от него е все едно… все едно да изядете зърното си за посев.

Императорът повдигна вежди.

— Извънредно точна метафора, доктор Тоскана. Ще я предам на министър Ракоци. Това може да се хареса на някои от нашите провинциални графове повече от сложните понятия по скокова технология, които той се опитва да им втълпи.

Лайза се усмихна. И Грегор се усмихна. А Галени изглеждаше откровено самодоволен. След като Лайза успя да обърне внимание на този важен за нея въпрос, тя имаше благоразумието да даде заден ход и веднага да върне разговора към по-леки теми — в крайна сметка, ескобарската политика по отношение на скоковата технология потенциално бе много по-безопасна от бараяро-комарските данъчни отношения.

След вечерята имаше танци — в балната зала на долния етаж, където по традиция музиката се осигуряваше от Оркестъра на Имперската служба, комплектован от безусловно най-малко войнствените, но за сметка на това най-талантливи войници на Бараяр. Възрастният полковник-диригент беше вече дълги години неизменна част от Императорския дворец. Грегор официално откри бала, танцувайки с лейди Алис, а после, както изискваше етикетът, танцува с всички гостенки по реда на общественото им положение, започвайки с ескобарската посланичка. Майлс изиска своите два танца от високата, белокожа, прекрасна Делия. Приключвайки с това — каквото и впечатление да е произвело това изпълнение на зрителите — той реши да се поупражнява в иляновски стил: да се слее със стената и да наблюдава зрелището. Капитан Галени също танцуваше — ако не добре, то поне полагаше усилия. След двадесетте си години в Службата той се насочваше към политическа кариера и затова методично колекционираше всички възможни съпътстващи умения.