Читать «Памет» онлайн - страница 49
Лоис Макмастър Бюджолд
Жалка шега: Илян никога нищо не забравя. Не може. Някога, много отдавна, когато е бил още лейтенант в ИмпСи и под трийсетгодишен, тогавашният император Ецар го е изпратил на далечната Илирика, за да му монтират в мозъка експериментален чип за ейдетична памет. Старият Ецар си е представял, че ще притежава ходещо записващо устройство, подчинено само на него. Тази технология не успяла да получи търговско приложение, понеже след монтажа в 90% от случаите чипа предизвиквал у носителя си ятрогенна шизофрения. Безмилостният Ецар се е решил на 90% риск срещу 10% шанс. По-точно е пожелал този риск да поеме намиращият му се под ръка млад офицер. За целия си живот Ецар, преследвайки собствените си политически цели, е пожертвал хиляди такива войници като Илян.
Но скоро след това Ецар умира, и Илян, точно като блуждаеща планета, влиза в орбита около адмирал Арал Воркосиган, който по това време се проявява като една от главните политически звезди на столетието. И в следващите тридесет години Илян осигурява работата на ИмпСи за майлсовия баща, независимо от превъплъщенията на последния.
Интересно, на какво ли прилича това — да имаш на разположение тридесет и пет години спомени, толкова ярки и мигновено извиквани, като че ли всичко се е случило току-що? Миналото никога не се смекчава от розовата мъгла на забравата. Да имаш възможност да преживееш отново всяка направена от теб грешка, с прекрасен цвят и звук — това трябва да е нещо като вечно проклятие. Не е учудващо, че носителите на този чип се побъркват. Въпреки че, може би, да помниш
Изобщо, Майлс смяташе, че не би искал да носи такъв чип, дори и ако беше подходящ от медицинска гледна точка. Той и така се чувстваше твърде близо до състояние на шизофренично слабоумие, а ако и технологията го подтикваше в това направление — а, не, благодаря.
Виж, Галени изглежда изпълнителен и лишен от въображение човек, точно от подходящия вид. Само че Майлс имаше основания да предполага, че в Галени се спотаяваха толкова тайни дълбини, колкото тайно беше терористичното минало на баща му, Сер Гален. Не. Галени също не е най-подходящата кандидатура. Той ще се побърка толкова тихо и безшумно, че ще нанесе сума ти непоправими вреди преди някой да се е усетил.
Майлс се втренчи в ком-пулта, страстно желаейки да светне. „Позвъни. Позвъни. Позвъни. Дай си ми дяволското задание. Измъкни ме оттук.“ Мълчанието на пулта беше почти издевателско. Минутите течаха, и Майлс, предавайки се, се отправи за следващата бутилка вино.
ГЛАВА 6
Минаха още два есенни дни, преди личният комуникационен пулт в спалнята на Майлс да сигнализира отново през вечерта. Майлс, който през целия ден беше седял до него, трепна така, че едва не падна от стола си. Бавно, пресметливо, той го остави да иззвъни повторно, докато се опитваше да успокои лудо разтуптяното си сърце и да успокои дишането си. „Правилно. Така и трябва да бъде. Успокой се и си събери мислите, момче. Не позволявай на секретаря на Илян да забележи колко си се препотил.“
