Читать «Памет» онлайн - страница 44

Лайза се засмя.

— Все пак е страхотна история!

— Би трябвало да са деветима — вметна Галени. — Традиционен брой, с няколко възможни варианта за произход от Старата Земя. Това е любима тема за студентски исторически доклади. Но ми се струва, че в момента има само седем живи имперски ревизори.

— Това пожизнена длъжност ли е? — попита тя.

— Понякога — отвърна Майлс. — Други се назначават на принципа „специално за отделния случай“. Когато беше регент, баща ми назначаваше само временни ревизори, макар че когато стана пълнолетен, Грегор потвърди няколко от назначенията. По всички въпроси, свързани с техните разследвания, те всъщност говорят с Гласа на императора. Това е още едно типично бараярско понятие. Веднъж говорих с Гласа на графа, моя баща, в едно малко разследване на убийство в моята област. Беше необичаен опит.

— Звучи адски интересно от социологическа гледна точка — рече Лайза. — Мислиш ли, че бихме могли да притиснем в някой ъгъл генерал Ворпарадийс и да го накараме да ни разкаже за отминалите времена?

— Не, не! — ужасено възкликна Майлс. — Интересна е институцията. Самият Ворпарадийс е най-склерозиралият досаден старец в целия Ворбар Султана. Всичко, на което е способен, е монолог за това, как стандартите от времето на Ецар отивали по дяволите — „и при това погледът му обикновено сочи към мен“ — вмъквайки подробни отчети за това, какви точно проблеми със стомаха има в момента.

— Да — потвърди Делия Куделка. — И постоянно те прекъсва, за да каже, че виждате ли, младежите са „лошо възпитани“. Под „младежи“ разбира всички, които са под шейсетгодишна възраст.

— Седемдесет — поправи я Майлс. — Той все още нарича баща ми „по-малкото момче на Пьотър“.

— И всички ревизори ли са толкова стари?

— Е, не чак толкова стари. Но когато се наложи да се притисне действащ адмирал или генерал, обикновено избират офицер в оставка.