Читать «Памет» онлайн - страница 42

— Трябва да накарате Дъв да ви заведе на езда — предложи той.

— Божичко. Той и да язди ли умее? — Поразителните й тюркоазени очи се разшириха.

— Ъ-ъ… — Добър въпрос. Е, ако не можеше, Майлс можеше да му проведе един интензивен курс. — Естествено.

— Вроденият архаизъм изглежда толкова… — тя поверително сниши глас, — толкова романтичен. Но не споменавайте на Дъв, че съм казала това. Той е толкова ярък привърженик на историческата точност. Първата му работа е да издуха целия приказен прах.

Майлс се усмихна.

— Не съм изненадан. Но мислех, че самата вие сте практична бизнес дама.

Усмивката й стана по-сериозна.

— Аз съм комарка. Трябва да бъда практична. Без приходите от нашата търговия, труд, транспорт, банки и рециклиране, Комар отново ще се плъзне към някогашната си жалка икономика — даже към по-лошо — откъдето започна. И всеки седем от десет човека ще умре по един или друг начин.

Майлс заинтригувано повдигна вежди. Според него тези цифри бяха преувеличени, но Лайза явно беше искрено убедена в тях.

— Е, ще се наложи да се представим на събралите се. Ще влизаме ли в залата?

Двамата с Галени си смениха местата, всеки заставайки до собствената си дама и Майлс поведе всички към най-близката двукрила врата. Огледалната зала представляваше дълго помещение за приеми с високи прозорци на едната стена и с високи старинни огледала — на другата. Откъдето идваше и името й, понеже всичко е било изработено през онези времена, когато да се сдобиеш с огледало е било много по-трудно.

Грегор, играещ тази вечер ролята по-скоро на домакин, отколкото на император, стоеше до вратата в компанията на неколцина домъкнати за случая високопоставени правителствени чиновници и посрещаше гостите. Бараярският император бе висок, слаб, тридесет и пет годишен мъж с черна коса и тъмни очи. Носеше превъзходно скроен цивилен костюм в най-консервативния официален бараярски стил. За цветовете на Ворбара намекваха само лампазите на панталоните му. Когато можеше да си го позволи, той беше много непретенциозен за това, какво да облече. Но, разбира се, не сега — когато действаше в социален режим — задължение, което не обичаше, но с което, както всички останали задължения, се справяше блестящо.

— Това той ли е? — прошепна Лайза на Майлс, докато чакаха групата пред тях да приключи с любезностите и да продължи нататък. — Мислех, че ще е с оная фантастична военна униформа, в която го показват по видеото.

— А, парадната червено-синя униформа ли? Той я носи само на военния парад за Летния празник, на рождения си ден и на Зимния празник. Дядо му, император Ецар, е бил истински генерал преди да стане император и е носил униформата си като втора кожа, но Грегор не се смята за военен, въпреки че официално е главнокомандващ имперските въоръжени сили. Затова винаги, щом етикетът позволява, предпочита ворбарската си униформа или нещо такова. И ние всички сме му ужасно признателни, защото това позволява и на нас да не носим проклетите униформи. Яката те задушава, сабята те спъва, а декоративните пискюли на ботушите се закачат навсякъде, където могат. — Не че яката на зелената униформа бе много по-ниска от официалната, а ботушите — по-различни, ако изключим пискюлите, но виж, дългата сабя се възприемаше от Майлс като истинско мъчение за неговия ръст.