Читать «Памет» онлайн - страница 41

— Лейтенант…

Майлс се обърна.

— С кола ли дойдохте тук?

— Да. Е, докара ме капитан Галени.

— Аха. — Илян, изглежда, откри нещо интересно за гледане някъде над главата на Майлс. — Проницателен човек е този Галени.

— И аз смятам така. — Майлс се отказа от опитите си да изкопчи нещо от шефа на ИмпСи и побърза да настигне приятелите си.

Той откри всичките четирима да го чакат в широката галерия пред входа към Огледалната зала. Галени любезно разговаряше с Делия, която очевидно не бързаше да влезе в залата и да се срещне с Иван и сестрите си. Лайза разглеждаше всичко наоколо, явно очарована от антикварните вещи, изработени ръчно, и от пъстрите килими в изискани цветове, покриващи пода на галерията. Майлс се разходи из галерията с нея и се зае да изучава изкусната, изпълнена до най-малките детайли инкрустация на дървена маса: рисунката изобразяваше сцена с тичащи коне, а различните оттенъци се пресъздаваха чрез различни породи дървета.

— Всичко е толкова бараярско — сподели с него Лайза.

— Това отговаря ли на очакванията ви?

— Всъщност да. На каква възраст е според вас тази маса? И какво си е мислил майсторът, който я е направил? Смятате ли, че е можел да си представи как си го представяме ние? — Чувствителните й пръсти се плъзнаха по полираната повърхност, миришеща на изискан ароматичен восък и тя се усмихна.

— Отпреди двеста и нещо години, предполагам, и не, мисля, че не си ни е представял — отвърна Майлс.

— Хм. — Към усмивката й се добави замисленост. — Някои от нашите куполи са на повече от четири века. И все пак Бараяр ми се струва по-древен, въпреки че това не е вярно. Мисля, че във вас просто има нещо вътрешно архаично.

Майлс за момент се замисли за природата на родния й свят. След още четиристотин години тераформирането на Комар можеше да започне да го прави обитаем за хора под открито небе без кислородни маски. Засега всички комарци живееха под полукръгли куполи, и бяха толкова зависими от техниката си, за да оцелеят в безвъздушния студ, колкото и бетанците на своята ужасяващо гореща пустинна планета. Комар никога не бе преживявал Период на изолация, никога не се беше откъсвал от галактическата цивилизация. Издържаха се от единствения си жизненоважен природен ресурс — шест важни скокови пункта, разположени в непосредствена близост един до друг. Скоковите маршрути бяха превърнали локалното пространство на Комар в космически кръстопът, във възел от скоковата мрежа, и като последствие, уви, в стратегическа мишена. Бараяр имаше само един скоков маршрут, който го свързваше с галактическия възел — и той минаваше през Комар. Ако човек не пазеше собствената си врата, онези, които я контролираха, щяха да го притежават.

Майлс се застави да мисли за неща от по-малък мащаб — и далеч по-практични за момента. Очевидно Галени трябваше да изведе дамата си сред бараярската природа. Всички тези километри на некомарска пустош определено щяха да й доставят удоволствие. Например, на туристически поход, или ако наистина си падаше по архаичното…