Читать «Памет» онлайн - страница 35

Комуникационният пулт в малкия кабинет на готвача скоро му осигури нужните данни. Имението беше имало редовен снабдител. Поради заминаването на родителите му сметката вече бе закрита, но, разбира се, Майлс винаги можеше отново да я открие. Списъкът на предлаганите стоки беше потресаващ с обхвата си. Цените предизвикваха още по-голям ужас. Колко марки бяха плащали за яйца? Аха! Това е цена за една щайга — дванадесет дузини, а не дванадесет яйца. Майлс се опита да си представи какво би могъл да направи със сто четиридесет и четири яйца. Може би преди, когато бе на тринадесет години… Някои възможности просто идваха прекалено късно в живота.

Той превключи изображението на адресната книга. Най-близкият източник на продукти се оказа малко магазинче, на около шест преки от къщата. Поредното затруднение: можеше ли да си позволи да шофира?

„Дотам ще отида пеш. И ще се върна с такси.“

Магазинът се оказа странна малка дупка в стената, но оттам можеше да се снабдиш с кафе, чай, мляко, яйца в разумни количества, кутии овесени ядки за моментално приготвяне и цял куп полуфабрикати. Майлс си взе по два от всичките пет вида, после импулсивно купи половин дузина пакети със скъпа котешка храна, от тези миризливи неща, които котките обожават. И така… да я даде на пазача? Или да се опита да примами Зап при себе си? След инцидента със силовия капан животното навярно нямаше да припари до главната сграда на замъка.

Майлс взе покупките си и ги занесе на касата, където продавачката със специфична усмивка го измери от главата до петите. Той вече вътрешно се напрегна в очакване на някоя ехидна забележка от рода на „А, мутант!“. Трябваше да облече униформата със знаците на ИмпСи — никой не смееше да се присмива на този, от чиято яка намига окото на Хор. Вместо това жената каза само:

— А, ерген!

Обратното пътуване и късната закуска отнеха още около час. До мръкване оставаха още пет часа. А до лягане — още повече. Да издири всички крионеврологични клиники и специалисти, намиращи се на Бараяр му отне съвсем малко време. Списъка раздели по два признака: медицинската им репутация и вероятността да запазят посещението му в тайна от ИмпСи. Второто изискване се оказа препъни-камък. Всъщност, Майлс искаше в главата му да ровят само най-добрите от най-добрите, ала щеше да е много трудно да убеди най-добрите да приемат пациент, без да документират лечението. Така че какво? Ескобар? Бараяр? Или трябваше да почака докато не отлети към следващата си галактическа операция, колкото може по-надалеч от щаба?

Той нервно бродеше из къщата и всяко нещо му навяваше спомени. Това бе спалнята на Елена. А тази миниатюрна стаичка беше на оръженосеца Ботари, нейния баща. А ето тук Иван се бе промъкнал през перилата, беше паднал от височина около половин етаж и едва не си бе разцепил главата, което между другото, не се отрази изобщо върху умствените му способности. А се надяваха, че след падането ще поумнее…