Читать «Памет» онлайн - страница 34

Без да си прави труда да включва асансьора, той отнесе двете бутилки и багажа си нагоре, качвайки се по витото стълбище в спалнята си на третия етаж в страничното крило, която гледаше към задната градина. Сега вече включи осветлението, тъй като нощта криеше повече опасности от простия страх или меланхолията — спокойно можеше да се спъне в нещо. Стаята беше същата, каквато я бе оставил… нима само преди четири месеца? Прекалено чиста и подредена — тук много отдавна никой не беше живял задълго. Е, предната зима лорд Воркосиган бе останал доста време, но тогава не беше в състояние да остави трайни следи.

„Мога да поръчам да ми доставят храна. И да вечерям заедно с ефрейтора.“ Ала всъщност не бе толкова гладен.

„Мога да правя всичко, каквото поискам. Абсолютно всичко.“

Освен единственото нещо, което наистина желаеше — да замине още тази вечер с възможно най-бързия скоков кораб за Ескобар, или за друга галактическа станция със също толкова модерна медицина. Майлс изръмжа. И вместо да прави желаното, той се зае да разопакова багажа си, внимателно подреждайки всичко на мястото му. Свали ботушите, окачи униформата в гардероба и облече далеч по-удобния стар анцуг.

После седна на леглото и си наля малко вино във взетата от банята чаша. До последната операция с „Дендарии“ беше избягвал алкохол и въобще всякакви наркотични препарати или сходни с тях вещества, но това, изглежда, нямаше никаква връзка с редките и нередовни пристъпи. Ако останеше сам тук, в замъка Воркосиган, до самата среща с Илян и ако припадъкът се повтореше, поне щеше да се случи без свидетели.

„Ще пийна, после ще си поръчам нещо за вечеря.“ А на другия ден ще разработи нов план за атака на… на проклетия саботьор, който се криеше в невроните му.

Виното се плъзна в гърлото му — тръпчиво, ароматно и затоплящо. Изглежда, че му трябваше повече алкохол от обикновено, за да се отпусне, но с този проблем лесно можеше да се справи. Понижението на чувствителността му навярно бе поредният страничен ефект от криосъживяването, но той се боеше, че това по-вероятно се дължи на възрастта му. Заспа, когато бутилката беше вече почти празна.

* * *

По обяд на следващия ден проблемът с храната започна да се изостря; независимо, че Майлс закуси с няколко таблетки болкоуспокоителни, липсата на кафе и чай направо го отчайваше.

„Аз съм специално обучен агент на ИмпСи. Мога да се справя с положението.“

Все някой трябваше да е пазарувал през всички тези години… не, като си помислиш, провизиите се доставяха ежедневно с гравитобус; той си припомни как оръженосците винаги претърсваха машината. Главният готвач на практика имаше задълженията на ротен старшина и осигуряваше храната на графа, графинята, две дузини слуги, двадесет оръженосци, многочислените им семейства и вечно гладните охранители от ИмпСи, които никога не изпускаха възможността да си изпросят нещо за хапване. И още — често имаше официални вечери, балове или приеми, където броя на гостите се измерваше със стотици.